ГТЛ
- Защото те обичам, глупак такъв! Искам да съм и с теб завинаги...
Бо ме погледна с почуда и се загледа в дясната ми ръка.
За момент не разбрах към какво зяпа, но после разбрах, че е забелязал една от раните ми по ръцете.
Мисля, че помните как сънувах кошмари. В някои от тях аз бях жертвата и след като се събуждах по ръцете ми се появяваха рани.
Доколкото можех ги прикривах с магия, но явно тази на дясната ръка, малко под рамото ми все още се вижда.
- Лу...
- Ам... 00:00 мина нали? Аз ще си вървя.
Драко ме погледна по същия начин като Бо, само че на лявата ръка, малко над китката.
Магията не е вечна и явно сега започва да изчезва.
Вместо да се обеснявам, аз само надигнах роклята си и потеглих с бърза крачка към Общата стая на Слидерин.
Усетих как зад мен се приближават и двамата. Започнах да тичам.
От тези сънища имах и една рана на крака, една отзад на врата и две на корема.
И въпреки това най-много имах по ръцете и рамената.
Нека все пак обесня сънищата... В тях аз бях жертва на непознат, на който лицето беше скрито, а той ме измъчваше с проклятието Круциатус.
Влязох в стаята си и тъкмо, когато затварях, Драко си сложи крака между бравата и вратата. Не знам дали го заболя...
- Махайте се! Имам работа...
- Лъжеш! - извика Бо.
Накрая просто се отказах и пуснах вратата. Те влязоха в стаята и започнаха да оглеждат всяка рана, която се появяваше по тялото ми.
- Защо не каза на никой? - попита Драко.
- Не исках! А и не е важно. Не са кой знае какво...
- Лу...
- Моля!? Сериозно ли мислиш така, Лу? Ръцете ти са целите червени, всякаш са разкървени... По крака ти има огромна синина, а раменете ти са останали без кожа и буквално кървят. И ти твърдиш, че всичко е окей...?! - каза притеснено Драко.
- Лу, трябваше да...
- Не, не трябваше. Сънищата не са два или три, а всеки ден. Не мога всеки ден да занимавам другите с някакви глупости.
- Лу... Лъжеш...
- Моля!?
- Сънищата ти са били спомени. А в тези спомени си била наранена... От кого, Лу? - попита тъжно Драко.
- Вижте... Не е важно. Няма ми нищо, просто...
Преди да продължа Драко ме хвана за двете рамена. Целите бяха обляни в кръв и по тях нямаше кожа. Не се сдържах, изстенах от болка и паднах на земята.
- Не ме докосвай, моля те! - едва казах аз.
- Лу... Баща н... Баща ти ли беше? - попита с лека нотка страх в гласа си Бо.
- Бо... Да... Но... Ти как щеше да го наречеш?!
- Не те разбрах...
- Ами ти каза: "Баща н-" и след това се поправи...
- Лу... Утре ела в кабинета на Снейп след часовете. Спешно е.
Аз само погледнах към тавана и след това осмисли думите на Бо за Снейп, кабинета, часовете... Както и да е...
- Бо, може ли да остана насаме с Лу? - попита Драко.
- Ъм... Да... Разбира се! - отговори сдържано Бо и излезе от стаята.
- Лу... Имаш ли ми доверие?
- Аз... Да!
- Тогава защо не си ми казала за това?
- Пазех го в тайна от всички. Не искам да знаят какъв всъщност е татко.
- Можеш да ми вярваш, Лу! Искаш ли днес да остана при теб?
- Моля те, остани! - казах тъжно аз и прегърнах Драко леко и нежно.
Започнах да се преобличам, забравяйки за присъствието на Драко в стаята ми.
След като махнах роклята си, усетих погледа на Малфой по тялото ми.
- Харесва ти гледката ли, Малфой? - попитах заядливо аз, знаейки, че ще се издразни поне малко.
- И по-хубави съм виждал...
- Като Астория ли?
- Сега като се замисля, май не съм. И проблемът е, че не мисля, че ще видя по-красива гледка от тази, на която сега с удоволствие се наслаждавам.
- Интересно...
След като си сложих нощницата легнах до Драко и заспахме.
На сутринта се събудихме набързо и си взехме багажа. След това всички се хванахме един за друг, а последният хвана професор Флитуик, след което се магипортирахме в една гора.
- Оттук започва пътят ни към мъгълската хижа в гората. Последвйате ме и не се отделяйте един от друг и от мен. - каза професорът и тръгнахме по една пътека.
Аз се бях загледала в красивите дръвчета и не усетих как някой бавно ме хваща за ръката и ме изтръгва от групата.
- Какво правиш, Малфой? - казах аз, с по силен тон.
- По-тихо, скъпа, някой ще ни чуе. Освен това, спри да ми викаш "Малфой" имам си име и ти го знаеш...
- Не можем, Драко...