Дъщеря на мафиот

1 глава

Чух женски викове. Явно на дъщеря му, след като го нарича "татко".

-Разбрах къде е! Благодаря!

-Момент!

-Кажете!

-Госпожицата е вътре. Не знам дали ми е работа да се бъркам, но...тя е избухлива! По-добре изчакайте!

-Не! Имаме две минути работа! Но все пак, благодаря!

-Както решите!

Тръгнах по коридора и се ориентирах по виковете на момичето. Личеше си от далеч, че е Валя Балканска номер две. Как не я заболя гърлото от толкова викане?

Спряхме пред вратата и се наслушахме във виковете й.

-Шефе, дали да не дойдем друг път?

Китката ми се изви и тихо фраснах Давид зад врата.

-Млъкни бе, говедо!

-Добре де!

Когато виковете спряха се възползвах от момента и почуках на вратата.

-Влез!

Отворих вратата и влязох. До прозореца, с гръб към нас стоеше момиче. Високо около 175. С много тъмна, отиваща към кафявото руса коса. Тялото й, до колкото виждах беше облечено в някаква рокля от две части. То беше във форма "Пясъчен часовник".

-Надявам се, че аз и момчетата ми не прекъснахме нещо важно.

-Росен, момчето ми, нищо важно не сте прекъснали.

-Моля!?

Момичето попита възмутено и се обърна. Сега ясно виждах лицето й. Тъмно сиВи очи. Много бледи розови устни, идеално дебели. Изразени скули и нито капка грим. 

-Брей! Значи това, че аз сега научавам с какви глупости се занимава баща ми не е важно!? Така ли, татко!?

-Наталия!

Отсече, но явно дъщеря му има змийски език.

-Какво!? Нещо грешно ли казах!? О, чакай! Само като ги видя и съм сто процента сигурна, че сте си лика-прилика! Нямам думи! Наистина, татко!

Тръгна с бърза крачка и ме избута.

-Дръпни се от пътя ми!

Бранимир затвори вратата след нея и баща й въздъхна.

-Извинете я.

Повдигнах вежда и попитах с насмешка.

-Цикъл?

-Де да беше! Ама не е! Двадесет и три години я държа на стара от всичката паплач и мръсотията на мафията, за да я предпазя, но дойде момента да научи! Опарничева е!

-Ясно! Господ да помага на мъжа й!

-Какъв мъж? Той човека няма да я издържи!

-Дали?

-Оставете това! Носите ли нещата?

-Разбира се! Това е от нас! Другото е от вас!

-Разбира се!

Двата сака тупнаха върху бюрото му. Пръстите ми се обвиха около този, който той постави, а неговите около този, който аз поставих.

Протегнах ръка и хванах неговата. Кимнах и се обърнах. Бавно излязохме от кабинета му. Затворих вратата след себе си и подхвърлих сака към Борис. Улови го във въздуха и тръгнахме по коридора.

Свих на дясно и се блъснах в някой.

-Абе братле, ти не гледаш ли къде вървиш!? Сляп ли си!? Боже!

Момичето пред мен се изправи от земята и взе сака си. Излезе от къщата. Ние бяхме точно зад нея. Отвори багажника на черно BMW M8 и сложи сака вътре. Качи се в колата и минута по-късно, изхвърча.

Що за странно момиче? Ама, че работа!

***

Проснах се по корем на леглото и помирисах възглавницата си.

-Дом. Мой сладък дом! Ах, как ми липсваше!

Книгата се редактира!

Важно!

Името на бащата на главната, което беше Пламен Петров, сега ще е Денúс Пламенов.