Г.Т.Р
Вчера продължих да подреждам апартамента ми до 10 сутринта.Не, че ми се подреждаше, просто изобщо не ми се спеше.И към 10:30 вече бях заспала като пън.Не знам точно колко време съм спала, но телефона ми ме събуди.Вдигнах сънената си кратуна и я завъртях към нощното шкафче.Грабнах звънящото проклятие и вдигнах.
-Ало-Мекият глас на Лу прокънтя в ушите ми
-Кажи
-Чудех се дали ще изкаш да дойдеш с мен и останалите ми приятели на клуб?
-В колко?
-След 40 минути се чакаме пред блока ми.
-Окей.А сега колко е часа?
-10 часа
-Лол
-Защо
-Проспала съм си деня
-Какво прави цяла нощ?
-Разни неща
-Не ми говори нищо
-Ами чистих ии ами рисувах.Всъщност това е работата ми
-Ти си хигиенистка?
-Не-засмях се-Художник съм
-Чувал съм, че художниците не изкарват много
-Грешно си чул.Добре хайде ще си говорим по-късно, става ли?
-Окей чао
Изпуфтях и хвърлих телефона отново на нощното си шкафче и се запътих към банята ми за бърз душ.Влязох в душ кабината и се замислих, ако наистина отново ме тикнат в затвора?И ако този път не ме вербуват?Трябва да се измъкна от тази каша.
Избутах надалеч тези мисли които ме мъчеха от няколко месеца насам и започнах да сапунисвам тялото и косата си.Когато се изплакнах и излязох извън горещата кабина ме побиха тръпки.Затегнах здраво кърпата около тялото ми и извадих черен клин и дебел червен пуловер.Облякох се набързо и изсуших косата си и я сплетох на две плитки за да не ми влиза в очите.Погледнах към мъничкият ми татус във формата на сълза, който се намираше малко под лявото ми око и се зачудих дали да не го прикрия отново с коректор, но се отказах когато видях, че вече трябваше да тръгвам
Напръсках се с любимият ми парфюм, грабнах портфейла и телефона ми.
Когато пристигнах пред входа на Лу там бяха Хари Пияндето и още 2 момчета който не познавах.
-Здравейте-помахах им,а едното момче побутна някакъв рус елф.
В това време излезе Луи и се запъти към нас
-Така това е Розали.Роуз това са Лиам и Найл, а Хари вече го познаваш.
-Приятно ми е-усмихна ми се Лиам.Приятно чедо.-Ааа къде е Зейн.
-Чака ни в бара.
-А този бар много ли е далече?-попитах
-15 минути с кола.А дали ще може да отидем с твоята кола?-Луй ми направи кучешка муцунка
-Окей де ще отида да я взема.
-Какво пък и е толкова специалното на нейната кола-извъртя очи Найл, а аз само повдигнах вежда.
-Ако толкова ти се върви няма да те возя с Ferrari 458 -повдигнах рамената си
-МОЛЯ ФЕРАРИ ТОВА ЛИ ЧУХ??-изписка Хари
-Дъа-казах докато се обръщах за да отида да докарам колата
-Чакай, чакай.Може ли да дойда с теб?-попита къдравелкото с разширени очи, а аз само направих жест с ръка и той се дотътри дo мен.-Парфюма ти да не е cucci bamboo лимитираната серия?
-Как позна?
-Сестра ми работи в парфюмерия и когато няма какво да правя ходя и мириша парфюмите-засмя се
-Нещо си много весел пиянде такова
-За какво говориш-Хари пребледня
-Не си ли спомняш нищо?-след въпроса ми тоя заклати отрицателно главата си, ясно
![](https://img.wattpad.com/cover/111541438-288-k665625.jpg)
YOU ARE READING
Neighbor | Bulgarian Fanfiction With Harry Styles
FanfictionРоуз е едно доста необикновенно 19 годишно момиче.Тя има невероятната дарба да разговаря с мъртвите.Красива, непокорна, буйна и една малка подробност, че след първото влюбване ще загуби дарбата си. -Ако любовта е сляпа, извади ми очите