Darkness meets Light

Chapter 2

Чакането на опашката за разписанието ми, ми отне повече време от предвиденото. Държах на това, училището вече беше запознало 30 минути по-рано. Нямаше и следа от мистериозното момче, но бях решена да го видя отново. Притедняваше ме, че не знаех къде е. Това странно ли е? По-възрастната русокоса дама ми подаде разписанието.
- Първият ти час е две врати в дясно.- каза тя, усмихвайки се сладко.
- Благодаря ви. - усмихнах се в отговор.
Насочих се към вратата и леко почуках. Нисък, плешив мъж дойде до вратата.
- Г-н Блек ? - попитах.
- Да, ти трябва да си Джасмин, влизай и сядай. - отговори студено.
Е вече го мразех. Отнесох нещата си до задната част на стаята, до едно ниско русо момиче. Тя ми се усмихна и ми подаде сгънат лист хартия. Взех го и го отворих.
- Не се ли отегчи вече ? Мразя този час. Между другото аз съм Мелиса.- пишеше.
Бързо отговорих и й го върнах. На следващия час през цялото време си подмятахме бележката, напред назад, и така до края на часа. Звънецът иззвъня сигнализирайки, че часът е приключил. Събрахме си нещата и Мелиса ми показа шкафчето ми, което беше само с две по-надолу от нейното. След това с крайчеца на окото си го забелязах.
Мистериозното момче.
Усетих, че коленете ми затрепераха и аз не съм сигурна защо. Дори не го познавах. Тихичко прошепнах на Мелиса, което ми помагаше да сложа тедратките в шкафчето си.
- Хей кой е този ? - попитах я, сочейки леко към него.
- О, това е Хари Стайлс. Той е лошото момче в училището. Дори не се замесвай с него Джас, защото той не е нищо повече от една неприятност.- отвърня тя, гледайки право към мен.
Само кимнах в отговор, докато все още го гледах.
Той се доближи на секундата, докато беше в рамките на разстояние, че чак можех да го помириша. Ароматът му беше на дим и деним, което беше някак опиянително за мен.
- Здрасти маце. - задъхано каза той като мина покрай мен. Дяволска усмивка се размаза на лицето му. А аз просто го игнорирах, сякаш не ми пукаше. Тогавс усетих как някой ме хвана през кръста.
- Някой май не е приятелски настроен, а ? - прошепна в ухото ми, топлия му дъх се залепи за врата ми. Бях прекалено уплашена, за да се движа. Стояхме така няколко минути, преди да си свали ръцете от мен и да си тръгне. Стъпките му кънтяха в коридора.
- Скоро ще се видим. - изрече зад мен.
Бях загубила всякакво слово. Мелиса стоеше пред мен безучастно.
- Какво по дяволите ..!?! - каза малко по-силно тя.
- Нямам представа...- почти прошепнах.
За какво беше това ?
~~~~~~~~~~~
Останалата част от деня минаваше доста бавно, до обяд. Изчаках на опашката и си взех парче пица, чипс и бутилка чай. Мелиса ми запази място, заедно с приятеля й Зак. Зак беше доста привлекателен. Кафява коса, сини очи, типично красиво момче. Седнах пред Мелиса и направих очен контакт със Зак.
- Здравей Джасмин. - каза той.
- Здравей Зак..- отвърнах неудобно.
Почувствах се като трето колело. Това беше докато единственият Хари Стайлс не дойде разхождайки се в стаята за обяд. Можеше да се види как хората обръщаха главите си към Хари и бандата му когато минаха, някои момичета знаеха как да се взират със сърцевината на окото.
Усещах гневния му поглед върху моя като се приближи. Очите ми издебнаха да срещнат тъмния му поглед. Очите му бяха тъмен нюанс на зелено и изглеждаха пълни с гняв. Бързо освободи очния контакт, когато отиде при едно стройно момче и го удари право в челюстта. Двамата започнаха да се бият точно до нашата маса. Вече бяха отправени няколко удара, скочих и се опитах да ги спра. Веднага щом хванах ръката му усетих, че се отпусна по някакъв начин и престъпи назад.
- Джасмин отдръпни се преди да се нараниш. - каза студнено, като огнения му поглед не се извръщаше от другото момче.
- Хари, напусни. - отговорих със стрес в гласа си, и усетих как започнах да се разтрепервам. Той просто ме погледна безизразно, преди да се обърне и да излезе. Без да мисля изтичах да го намеря. Беше отвън и пушеше цигара, имаше натъртвания и синини по лицето. Но се държеше така сякаш не го притесняваше много. Бързо тръгнах към него, опитвайки се да го удпокоя, ако е възможно.
- Ей добре ли си ? - попитах.
Обърна главата си в моя посока и се подсмихна.
- Вече да. - отговори.