Първа глава

52 6 3
                                    


Колет Холх живееше в малко градче в Дания. Беше избрала спокоен квартал, защото именно поради причината, че не харесваше големия град, не си падаше и по шумотевицата на препълнените квартали, които крещяха насреща "неприятности". Родом от скандинавската страна те бе наясно, че хората бяха сдържани, аналитични и добродушни. Бе отраснала в средно голям град и знаеше неговите предимства и недостатъци, но определено предпочиташе тишината. 

Прекарваше по-голямата част от свободното си време с коргито си Сайръс в разходки и игри. Поякога четеше, а друг път излизаше да тича (отново със Сайръс). Но нейната страст бе пекарната, в която работеше. Обожаваше тънкото изкуство на пекарството и знаеше, че в брашното има щипка прах, освен житни зърна. Любовта ѝ към хлябът се роди, когато за първи път опита домашния хляб на баба ѝ Зелда. Тогава тя разбра, че трябва да разбере как да приготвя сама това същевременно хрупкаво отвън и меко отвътре съвършенство. С годините баба ѝ я научи, а малкото момиче се превърна в зряла жена, която умееше тънкостите на тестото и правеше всичко от душа и сърце. И вече правеше освен хляб - бисквити, кроасани, пайове и какво ли още не. Не обичаше да експериментира с всички печива, защото като силен привърженик на традициите, тя вярваше, че те трябва да се спазват и продължават. 

Колет работеше в малка пекарна на центъра, която имаше функцията и на кафе, чрез което клиентите можеха да се насладят освен на печивата, а и на хубавото кафе, което предлагаха хората там. Датчаните искрено обичаха това местенце в сърцето на техния малък град. Повечето хора се познаваха и когато идваха в заведението, поръчваха обичайното.

Вторник беше обичаен ден, който носеше мирисът на топло сутрешно кафе с малко мляко и захар. Вторник беше ароматът на кроасан с пълнеж от шоколад и лъч светлина в мрачна и дъждовна Дания. Където хората крачеха бързо към пекарната и макар и в ранния час, вече мечтаеха за сутрешния кроасан придружен с аромат на кофеин. Датчаните идваха, купуваха си щастие в чиния и чаша и продължаваха с деня си, заредени с малко повече позитивна енегрия от вчера.

Днес Колет бе наред да обслужва на касата, след като е свършила с месенето. Запретна престилка и изми ръцете си от хомогенната смес. След като избърса ръцете си, се увери, че русите ѝ коси до раменете бяха прилежно прибрани в нисък кок. Сините ѝ очи във форма на бадем блуждаеха из помещението, изпадайки в транс, поради недостатъчната доза сън, която си бе взела миналата нощ. И не, защото гледаше безцелно сериала си, а защото учеше за предстоящия изпит по физика в колежа по кулинарни изкуства. Трудът ѝ бе изписан под очите под формата на леки торбички, които не изпитваше нужда да прикрие. Устните ѝ бяха пухкави и светлорозови, брадичката малка, а формата на лицето овална. Матовата ѝ кожа бе бяла, но не твърде много.

sleepwalking; paranormal ficWhere stories live. Discover now