Can You Feel My Heart

Шеста част. Каси

Прикачам снимка на Toм

 Събудих се малко преди седем от аромата на кифлички и кафе с мляко. Бяха точно до леглото ми с бележка от Сам, гласяща : „Добро утро, красавице!”. Лелее, добре е че Бъстър не ги е докопал. Размърдах се и усетих колко потна и мръсна съм. О, не, пак ли съм имала кошмари, ами ако Сам ме е чул??? Да , той прекара нощта в стаята ми и толкова! Говорехме цяла нощ, беше така приятно, че се чувствах умора. Разказа ми за себе си, за това колко обича Габ и за колежа. Аз също разтварях миналото си за него, но пропусках да спомена най съществената част и честно казано, се чувствах сякаш го лъжа. Взех подноса и се запътих към общата стая. Ри и Габ вече бяха закусили и говореха ожесточено за предстоящия мач.

- Леле Касиди, момиче! Изглеждаш ужасно.- болезнено искрена както винаги.

- За разлика от теб, Ри, косата ти какво, да не е пораснала с 10 сантиметра тази нощ? – попитах докато преполовявах втората кифличка.

- Ха,ха, с ласкателства се стига далеч, момиче.

- Здравей, Каси, какво правеше Сам в стаята ти? Не, че се оплаквам, донесе ни кафе..- дрънкаше Габ , наподобяваща на Лил Уейн.

- А, да си минем на въпроса. Късмета ли ти излезе тази вечер, или неговия? – С разширени зеници и едва ли не стичаща се лига ме гледаше Ри.

- Иууууу, не пред мен за бога, та аз съм му сестра.

-Хей, ти попита, аз само довърших.

-Спрете! Само си говорехме и предполагам сме заспали. А той защо се е изнизал така като мокра връв. Надявам се да не съм му хъркала! Всички се сподавихме от смях.

-Той не се плаши толкова лесно . – убеждаваше ме Габ. Защо ли го чувам доста често напоследък това?

- Отивам да си метна един душ, виждам, че Сид и Бъстър са приятели. Какво имаме първи час? И къде ми е последната кифличка? – леле, май не говорех много свързано, поне това се четеше по физиономийте на момичетата.

 Имах нечовешка нужда от този душ, жалко, че нямах време за вана. Но имах време за размисъл. Например, защо Сам не изчака да се събудя, дали е съжалил за срещата ни? И тогава ме светна. Спомних си кошмарът от предната нощ. Или по скоро не. Не беше кошмар, седяхме със Сам под онзи купол на онази прекрасна беседка, далеч не толкова ожулена и определено не ми изглеждаше винтидж, пиехме кафе и на масата имаше кифлички. Голяма ваза бели рози стоеше от лявата ми страна. Сам беше с далеч по къса коса , но все така същия и аз се чувствах все така спокойна с него. После се появи силует на жена, надвеси се над Сам и една от буклите и докосна челото му. И това беше. Каква е тя и какъв е този сън. Дали виждах бъдещето или това беше някакъв вид съобщение, но от кого? Трябва да говоря с мис Рози и то бързо, усещам как спомените и от този сън ще избледнеят. Облякох се по най-бързия начин и изхвърчах от стаята. Ще пропусна първия час с което предполагам ще си навлека наказание, но нямам избор. Докато стигна до кабинета на Рози, вече почти нищо не помнех.