Втора част. Каси

112 8 1
                                    

Прикачам снимка на Габриела.

Габ беше с дълга руса коса и лешникови очи. Толкова големи , че ми напомняха за любимите ми бисквитки. Стройна, но не много висока. Та взирам се аз в нея и не мога да разбера, как може да има нещо общо със Сам. Та те не си приличаха по нищо, косата му беше черна, очите запленяващо зелени, тялото прекалено атлетично за просто колежанин. Дори можех да приема кофтия му избор за блуза, с толкова широко деколте, че и мен би ме било срам да я облека. Божествен е! 

      Няма как да има нещо между нас, по някога и аз мразя същността ни. Нямах право на приятел, ако се обвържа някога, то ще е с уорлок, по няколко причини, първо- трябва да запазя магията в цялата и мощ в семейството и второ- не можем да се издаваме пред простосмъртни. Е как да имаш връзка и да пазиш тайна и то толкова голяма като моята. До колкото се знам  колко съм сръчна ще взема да запаля нещо докато се целуваме. Моята магия е свързана с емоциите, над това наблягаме напоследък с мис Рози, трябва да започна да се владея. Последния път когато си купих чифт обувки, щях да взривя магазина от кеф .... Трябва да спра да мисля за него, трябва да си го избия от лавата, невъзможно е!

    - Каси, пак закъсняваш , момиче! Размърдай се! - така се бях унесла, че забравих за часа по йога. По пътя към салона Ри бърбореше неспирно за новия си маникюр, за новата чанта подарък от майка й и още куп подобни неща. Като се сетя че до преди месец и моя живот се въртеше около това. Сега трябва наистина да тренирам, да се стегна да науча историята си, и да овладея силата си. Чичо ми Рон, казва че не само заради семейството ми трябва да дам всичко от себе си, а и заради някаква по-висша цел.Наистина плашещо, нали?                               Два часа по-късно се сблъсках на стъпалата с Ариана, има нещо странно в това момиче.            

   - Извинявай,добре ли си?                                                                                                                                   - Аз да, но явно твоята ориентация никаква я няма . - Какво по дяволите и става? В момент като този преди месец може би щях да я пребия, но сега съм доста по сдържана. Добре де, не съвсем, направих малък вятър, достатъчен за да повдигне полата й и разсипе кафето й. Не се гордея с това. Запътих се към кабинета на мис Рози, правейки се, че не забелязвам сцената образувала се около Ариана. Днес ще правим нещо свързано с отвъдния свят.                                

Can You Feel My HeartWhere stories live. Discover now