Can You Feel My Heart

Първа част

 В 7 сутринта вече беше късно, изпуснах закуската, така че направо се запътих към библиотеката. Ри ме чакаше точно пред масивните дървени врати  , който бяха винаги отворени, с чаша димящо мляко с кафе без захар в ръка. 

-Побързай, пак ли искаш да закъснеем- изсъска тя.

Взех малката бяла книжка, изпих на един дъх кафето и се забързахме за час. Всеки ден минаваше по един и същи начин, здравата дисциплина в "Айрланд Мист" на никого не прощаваше. Ако искаш да се измъкнеш за някой купон например, биологичният ти часовник се сриваше и седмицата ти ставаше адски мудна. Както всеки вторник, часовете ни продължиха до 3 след обяд след което имах час за фитнес и допълнителни уроци при мис Рози. В девет вече не усещах тялото си и главата ме болеше, не знам кой би се записал доброволно тук. Ри, винаги гледа положително на нещата, за нея всичко което и се случва е с цел и от него извлича полза. Това момиче излъчва такъв магнетизъм , че няма как да не я обикнеш. И вечната усмивка, която не слиза от лицето й. В апартамента ни камината вече беше запалена, не знам как но не ме и интересуваше, исках просто да спя и да спя и да спя...

  Чичо ми настоява да получа не само основното за един 18 годишен човек обучение, но и допълнителни уроци за владеене на магия, самозащита и разбира се часовете при Рози. Рози преподава всичко свързано със свръхественото. О, не се представих, аз съм Каси и съм вещица, това както се досещате е тайна. Да си вещица в двадесет и първи век не е толкова яко, колкото си го представят всички. Пазиш тайната си цял живот, учиш се да владееш това което имаш. Ние сме потомци на велики вещери, но това до никъде не означава, че притежаваме силите им. С времето много от нас са предпочели да подтиснат тази си страна, за да живеят нормален живот, следователно много от нас не могат да достигнат пълната си мощ. На някой и цял живот не им стига. Аз съм от род, който не е загърбил същността си и нямам проблем с магията си, освен, че не я владея, но поне я има, нали?

  Единствената която знае истината за мен е Ри, което е достатъчно опасно, и то не знае цялата истина, има само предположения които аз нито отхвърлям, нито потвърждавам. Ако някой разбере за нас ще бъде преследван не само от враговете ни, но и от самите нас. Тайната ни трябва да си остане тайна. Колкото и варварско да звучи,ако някой от нас бъде разкрит, бива изгорен на клада. Адски пламъци поглъщат душата ти, която не се превръща в пепел, не изчезва, ако си достатъчно могъщ остава на този свят. Знам история, за един от предците ми, нещо като пра пра дядо ми е, достатъчно могъщ, че да има наглостта да прави каквото си поиска и да няма кой да го спре. Никой не би искал да изгори могъщ уорлок на клада с риск , душата му да го преследва до края на дните му, та и след това... Всички мислят , че съм наследила нрава му и ще причинявам проблеми, не искам никому да преча, предполагам просто ги е страх от способностите ми. 

  В сряда сутринта имах благоразумието да стана на време, за да мога да закуся. Столовата ни е разположена на върха на едно хълмче, с цел да нямаш сили да се изкачиш и да не се налага глупавите готвачки да готвят за 2250 деца. Сигурна съм. Закусих вкусен високопротеинов шейк със голяма купа бъркани яйца. Ри , както винаги изяде десетина палачинки, което изобщо не се отразява върху тялото й. По средата на деня, г-н Кинг обяви, пристигането на ново момиче в училище- някаква си Габриела. Знаех, че ще идва нов ученик в клас, но се надявах да е момче и по възможност хубаво. Както и да е, момичето изглеждаше доста мила. По време на обяда с Ри седнахме на обичайната маса, близо до езерото. Габ обикаляше с подноса си и реших да я поканя при нас, ако трябва да се мъчи с тая програма, поне да може да се нахрани.
- Габ, нали? Аз съм Каси, ела при нас. - подвикнах аз
- Здравейте - Гласът и бе така звънлив- Благодаря, трудно си намирам място тук.
- Всички са аутсайдери, не го приемай на вътре.- каза Ри и оголи прекрасните си бели зъби, излъчвайки увереност, както винаги.

В последствие настаниха Габ в нашата стая, което е добре, цял срок се чудех кога ще се прибера в апартамента и ще заваря настанен някакъв странник. Цяла седмица едно и също,изморена от тренировки с нетърпение очаквах петък. И той дойде. Ден за срещи с роднини, за планиране на купони и за излизане извън кампуса. Чичо ми, както винаги закъсняваше, дори не бях сигурна дали ще се появи този път. Ри се беше сгушила на една пейка с майка си, разказваше с еуфория някаква история, Ариана стоеше заедно с нейното семейство близо до колата си, прехвърляйки багаж наляво , надясно, дори ужасния и дразнещ Том изглеждаше щастлив. Само аз бях сама, чакайки някой, който знаех, че няма да се появи. В далечината забелязах Габ, с високо момче приближавайки към мен. Тъмна коса, късно подстригана от страни и доста дълга от горе, зелени очи, притежаващи някакъв блясък. О нека и е брат, моля те, нека и е брат. Идваха право към мен.

- Каси, това е Сам, брат ми.
'Ооо , Да'.  Погледнах в очите му и дъхът ми секна. Забравих ума и дума, аз, забравих да говоря.