Паднах по гръб в един розов храст! Един съвет : когато имате луди приятели, не се разхождайте покрай розови храсти. Никога! Иначе ще ви сполети моята участ.
Веднага ме прониза болка в лявото рамо, а да не говорим, че не можех да дишам заради отпусналото се върху мен момчешко тяло. Поне така реших, де.
Избутах го и се изправих. Изтупах дрехите си и докоснах рамото, което ме болеше. В него беше забит розов бодил, голям колкото един бебешки палец. Не можех да го стигна и следователно, да го извадя. По ръцете и лицето ми имаше драскотини. Страхотно! Сега какво ще кажа на нашите като се прибера. "Ами, бях в парка, когато едно момче ме нападна и повали в розов храст." Ще се побъркат!
Нападателят ми се надигна и разтърка главата си. Той имаше по-лоши наранявания от мен, защото влетя в храста с лице напред. Като стана дума за лице, неговото ми беше познато. Ами да! Това беше мой съученик! Най-готиното хлапе в даскало. Марк! Беше си истинска чест той да ти говори, а с мен го правеше често. Та нали аз му решавах тестовете!
Като всеки famous и той си имаше антораж, четири момичета (слугини), сред които и Тами и Сара, и две момчета ( момчето, за което ви казах, че седи до мен по математика и..., абе, по повечето предмети! И също момчето, което седи до Клери по математика).
Както и да е.
Помогнах на Марк да се изправи, заобиколихме храстите и вече сигурна, че всички ни виждат и чуват, се развиках:
- Какво, по дяволите, правиш?! Да ни убиеш ли искаш!?
- Не. Просто ти привличах вниманието. - каза невинно Марк.
Втрещих се пред глупостта му, но не бях изненадана и, въпреки че знаех отговора на въпроса, попитах:
- Защо просто не ме повика?
- Така нямаше да е забавно. - повдигна рамене той.
Зънн-зънн!!
Дами и господа! Единственият и неповторим Маркъс Греам на вашето внимание!!
- Естествено... - казах си под нос, но той ме чу.
- Трябваш ми. - каза рязко Марк. Ето! Дойдохме си на темата! Доста закъсня. Очаквах да го заяви по-рано!
- За какво? - попитах.
- Искам да излезеш с новия.
- Моля?!?!?!?!?!?!?! - не повярвах на ушите си аз.
Ето каква била работа! Някак малкия трол, който въщнист хич не беше малък (по-висок е от мен с глава и половина!), го беше накарал някак да ни сватоса. Но очевидно не знаеше, че аз имам по-голяма власт над Марк. Ако е възможно човек изобщо да има власт над него, то да.
- Кийт те е накарал, нали?- разкрих плана му аз.
Маркъс само поклати положително глава, а аз продължих:
- И за какво се продаде? Какво ти обеща той, че да се обърнеш срещу добрата, стара Кат? А?!
- Обеща ми да ме уреди с неговата секси братовчетка. - измънка Марк.
- А, ясно! - ядосах се аз. Навлизах в опасна територия, защото като се ядосам говоря без да мисля и става лошо, за всички.- Момчетата като опреде до "секси момичета", забравяте кой ви дава всички отговори на тестовете и се грижи за оценките ви, с които няма да останете да си повтаряте един и същи клас докато не станете толкова стари и никой вече не ви смята за готини, защото сте толкова грозни, сбъчкани и треперещи при държенето на химикалката!
Марк ме слушаше внимателно, нещо, което не правеше обикновено.
- Да. - каза накрая докато си поемах въздух и смилах това, което му казах и допълвах още на ум. - Права си и съжалявам, но ... защо не харесваш Кийт? Той е много готин! Голям пичага!
Пичага?! Той?! Да бе да! Ако той е пичага, аз съм бебе порче!
- Я, се опомни! - изписках, но Марк вече сядаше на една пейка, за да извади тръните от тялото си.
Изтичах при него и с охкане седнах.
- Той е самовлюбен идиот, малко като теб, че и по-зле. - отговорих на въпроса му.
- И е влюбен в теб. - допълни Марк и извади едно трънче от свивката на лакътя си. - Тези неща се завират навсякъде, нали?
Усмих нах се и игнорирах частта, в която каза, че самохвалкото бил влюбен в мен. Влюбен друг път!
- Ще ти задам един въпрос. - съобщи Марк.
- Добре. Давай. - казах аз.
- Има ли нещо, което искаш да направиш от дълго време?
Замислих се. Не ми бяха задавали този въпрос до сега.
- Много неща. - казах просто.
- А нещо конкретно? - не се отказаваше той.
Тогава се сетих.
- Никога не признах чувствата си пред човека, който харесвам.
- Аха... ясно... А да кажеш, случайно, кой е този човек?
- Да бе, ей сега! Тръгнах! - изсмях се аз, - Да не си ми най-добър приятел, че да ти каза! Хах!
Той също се засмя и решихме да тръгваме. Изпрати ме до блока ми, а аз се качвах бавно по стълбите и мислех за това, което каза Марк. Кийт бил влюбен в мен. Едно странно чувство се появи в стомаха ми и аз възкликнах шепнешком:
- О, не, пеперудки! Вие не сте добре дошли!