С татко се прибрахме и веднага се качих в стаята си. Съблякох дрехите си и отидох в банята, за да си взема душ. Пуснах водата и застанах под душа. Топлата вода се спускаше по тялото ми. Мислите ми бяха заети само от един човек. Гилински. Знам, че са минали две години откакто не сме се виждали и е нормално да е продължил напред, но...все се надявах, че няма да се откаже от мен. Може би донякъде аз съм си виновна, защото го оставих тук без да му кажа къде отивам и без да поговорим очи в очи. Но просто бях прекалено объркана и наранена. Имах нужда да замина.
Когато се появих в стаята и подадох стъклената бутилка на Бруклин, не очаквах че момичето, което щеше да убие, всъщност е новата приятелка на Джак. Всички се опитваха да ги успокоят и никой не ме забеляза, че влизам в стаята. Едва когато Бруклин изрече името ми, макар и грешно, тогава всички ме забелязаха. Колкото и да опитваше да прикрие малката радост в очите си да ме види, аз все пак я забелязах. И може би...не знам, очаквах да дойде да ме прегърне или каквото и да е, но не и да започне да ме напада. И тази Алекса ми е много странна. От това, което ми разказа Джонсън за нея, разбрах че изобщо не я бива в тази работа. А и Бруклин за малко да я убие. Определено не се харесва и на останалите.
Дали ще се откажа от Гилински ли? Никога! Ще направя всичко, за да му покажа какво е изгубил. Ще направя и невъзможното, за да му отворя очите и да види каква е Алекса, защото наистина е много съмнителна. Руският ѝ акцент може да не се забелязва много, но аз определено го разпознах. Все пак бях и в Русия за две седмици. Все още поддържам връзка с една руска мафия и много добре знам как говорят и прикриват акцента си.
Водата започваше да става хладна и спрях душа. Увих хавлия около тялото си и излязох от банята. Върнах се в стаята си и облякох удобни дрехи. Вързах косата си на рошав кок и слязох долу при татко. Седнах до него на дивана и започнахме да обсъждаме състезанието.
-Е, разкажи ми за този италианец?-подканих го.
-Сериозно ли ще говорим за това? Не сме се виждали от две години и първото нещо, за което ще си говорим искаш да е това?-попита и аз се засмях.
-Добре, ще поговорим за това после. Кажи как си, как вървят нещата с онази жена?-отвърнах.
-Добре съм и тази жена се казва Саманта! Все още не съм ѝ казал с какво се занимавам, но чакам подходящия момент.-обясни той и аз кимнах.-Радвам се, че се върна, скъпа! Надявам се вече да си добре.-каза той като ме прегърна.
-Определено съм много по-добре от преди. Научих и някои неща от различните мафии, в които бях и мисля че ще ни послужат за вбъдеще.-усмихнах се леко. Настъпи кратка пауза, но татко реши да я наруши.
-Предполагам си се запознала с... Алекса?-попита леко несигурно, а аз въздъхнах.
-Мда, новата приятелка на Гилински...
-Ти...как се чувстваш от това?-попита и го погледнах леко объркано.
-Как да се чувствам?-отвърнах.
-Ами...не знам. Той е решил да продължи. Ти какво мислиш за това?
-Мисля, че си е изгубил ума през тези две години. Но аз ще се постарая да му налея малко разум.-усмихнах се и татко се засмя.
-Искаш ли да поръчаме пица?-попита и аз кимнах.
-Разбира се!-съгласих се и той взе телефона си.