Сряда. Днес има специален повод за празнуване. Двадесети януари, денят, в който Ев се е появила на бял свят. Колко по-прекрасно нещо от това да я изненадам и зарадвам. Бях се събудила преди половин час и си бях свършила сутрешната рутина, в момента избирах дрехи. Извадих една бяла риза, която се води рокля. Тя е три пръста над коляното и е изчистена без никакви детайли. Сгънах ръкавите си до лактите, отворих две копчета и оправих яката. Сложих си една дълга обица перо и едно топче обица на другото. Облякох черен чорапогащник и черните си боти с дебел ток. Завързах косата си на висока и стегната опашка и си сложих малко спирала.
Излязох от стаята си с усмивка. И взех закуската, която и бях приготвила. Бяха американски подпухнали палачинки с Нутела и ягоди, портокалов сок, едно яйце и бекон върху поднос. Завързах двата балона с хелий на подноса и тръгнах към стаята на Ев. Поставих една свирка на устните си и отворих вратата. Прозвуча шумното свиркане на свирката и бързо казах" Честит рожден ден", а после поставих подноса в скута и.
-Ти си уникална, Хейлс.- тя се усмихна сънено и нападна закуската.
-Знам.- усмихнах се и извадих малкото пакетче иззад гърба си.
-И подарък?- тя се усмихна още повече и го взе.- Ооо... нямаше нужда, Хейлс.- тя ме за прегръща, а после целуна и по бузата.
Гледна точка на Евелин:
О, боже мой! Не мога да повярвам! Хейли е уникална приятелка. Първо закуската в леглото, а после и този подарък. Отворих малката кутийка и отвътре излезе огърлица от бяло злато със син кристал. Тя ми го сложи и вече не можех да спра сълзите от радост.
-Честит рожден ден, Ев. - Тя ми се усмихна и се изправи от леглото ми.-Чакам те отвън, приготви се.- усмихна ми се и излезе от стаята ми.
Толкова съм щастлива, че не е забравила за рождения ми ден. Все пак не всеки ден ставах на деветнадесет. И не всеки ден имах такава уникална приятелка... всъщност всеки ден имах такава уникална приятелка. Усмихнах се на мисълта си и се изправих от леглото си. Отворих големите врати на гардероба си и започнах да избирам облекло.
Спрях се на тъмно розови къси панталони с висока талия, бяло лятно бюстие с камъни по сърце-образното деколте, дълги розови ботуши с високи тънки токове, бяло елече и дълги сребърни обици и огърлицата, която Хейли ми подари.
Пръснах си парфюм точно, когато чух ринг-тона си. Огледах се за дамската си чанта и когато я намерих вдигнах телефона, видях че е Хари и не изчаках втора покана, за да му вдигна.
-Хей.- казах радостно.
-Хей, Евелин. Направи ли есето ми?- попита веднага и радостта ми изчезна.
-Да... а искаше ли да ми кажеш нещо друго?- попитах все още развеселено.
-Да. Може ли да го предадеш вместо мен? - попита и ето, че гаджето ми не помнеше рождения ми ден.
-Ъмм... да.- казах, а след това се сбогувахме и затворих телефона.
***
Гледна точка на Хейли:
Днес реших да не ходя на успокоителната терапия, а направо да отида на мястото, където е направено партито на Ев. Аз и Лиъм се погрижихме с наемането на един нощен клуб, където с голяма радост започнахме подготовките за партито и. Днес Ев беше много щастлива и за това пожелах да я направя още по-щастлива с това парти, като изключим, че като излезе от стаята си беше посърнала и честно казано не беше много щастлива.
Найл се зае с храната, която скоро пристигна и я подреди на една дълга маса, от където всички щяха да си вземат. Едвам го сдържах да не изяде някое лакомство или да олигави тортата, която беше на два етажа с глазура в царско синьо и много, много бели шоколадови топчета по нея, на втория и етаж имаше малка захарна фигурка, която беше нейни малко копие и пишеше "Happy B-day Ev!". Ли се зае с гостите, които всеки момент щяха да почнат да идват, а аз се заех с останалото. Бях надула над хиляда балона и Вече не знаех дали ще ми стигне въздуха за танци, сложих различни украшения и гирлянди.
Направих плейлист с песните, които диджея щеше да пуска и разбира се нямаше как да не сложа няколко песни на Джъстин Бийбър. А сега оставаше само да звънна на гаджето и и да му кажа, че трябва да доведе Ев на партито. Извадих телефона си и излязох от заведението. Студеният бриз ме накара да настръхна, но не и да не звънна на Хардин. След като го намерих в контактите си му звъннах, и чак след четвъртито обаждане той ми отвори.
-Здравей. Исках да те помоля да доведеш тайно Ев в един клуб, за да я изненадам с парти за рождения и ден.- казах всичко на един дъх и прехапах устна, докато чаках да ми отговори.
-Да. Ъмм... адреса?- попита. Имаше някаква неловкост между нас, което ме караше да се чувствам доста притеснена, но пък той се съгласи...
-Ще ти пратя есемес.- казах радостно.- О и Хари... моля те не и споменавай, че това е изненада.- повторих още веднъж.
-Това ли е всичко?- попита раздразнено.
-Нещо други ли трябва да има?- попитах, а той ми затвори. Въздъхнах и се върнах вътре.
***
Часът ставаше девет и вече от два час ги чакахме. Хората бяха дошли отдавна и всичко беше готово. Само Ев липсваше. Стоях на вратата пред заведението и скоро видях пристигащия познат черен джип. Бързо влязох вътре и направих знак на Ли, който загаси лампите и всички се скриха навсякъде. Скоро чухме стъпките им и когато видях Ев, направих знак на Ли. Той светна лампите и няколко момчета спукаха конфети. Ев затвори очи, защото се стресна и всички излязоха от местата си крещейки "Честит Рожден ден".
-Хейли, Лиъм. Благодаря ви.- тя ни за прегръща.- И на всички останали.- усмихна им се.
-Заслужаваш много повече.-Усмихнах и се.
-Хейли.- тя ме прегърна отново.
-Ев.- чу се писклив глас зад мен и Ев ми се извини, след което тръгна към момичето.
Всички се махнаха от входа и се забързаха към различни места. Не бях усетила, че с Хари сме се зяпали от доста дълго време, но когато той понечи да си тръгне осъзнах, че ако не беше той нямаше как да я изненадаме.
-Хари, ако искаш можеш да останеш.- усмихнах се, въпреки че той не можеше да ме види.- Ако не я беше довел, може би нямаше да се получи партито.- допълних, а той се обърна към мен, смеейки се сухо.
-Знаеш ли къде бях преди да ми звъннеш?- той ме погледна с насмешка.- Бях в стриптийз бар. Пих и танцувах с момичета, дори не си спомнях рождения ден на Евелин, докато не ми се обади!- каза с погнуса към себе си.
-Ти си... Нямаше това предвид. Кажи, че не е вярно. Кажи го! Кажи го, малоумник!- крещях и го удрях по гърдите с юмруци.
-Защо ми говориш като глупачка?- той ме отблъсна от себе си.
-Как иначе ще ме разбереш!- изкрещях и тръгнах на някъде.
Радвах се, че има цветни светлини и като цяло е тъмно. Музиката е прекалено силна и за това няма как някой да чуе разговора ни. Надявам се Хари да се върне в онзи бардак и да се лъже там! Надявам се да му падне тухла върху главата и да му мине дете с колело върху краката. Надявам се да стъпи върху лего и после да си удари малкото кутре в маса. Надявам се да е... да е щастлив с избора си.
Седнах на най-далечната маса и отворих една бутилка със Скотч. Изпих една, две, три чаши и вече усещах влиянието на алкохола. Всичко ми се беше замаяло. Отворих втора бутилка този път с Бърбън, една, две, три, четири, пет изпити чаши от горчивата течност, която е като лек за съзнанието ми. Вече хората започнаха да си имат двойници. Грабнах три бутилки с различен алкохол и минах покрай горещите тела.
Излязох от заведението и студения бриз ме накара да потрепна. Облякох черното си кожено яке и отворих следващата бутилка, доближих я до устните си и отпих от горчивата течност, след което присвих очи заради ужасния вкус. Клатушкайки се тръгнах на някъде...
***
Гледна точка на Хари:
Вече от два часа с Луи седим на един диван и пием. Не мога да кажа че не съжалих за това, което наговорих на Хейли, но вече ми омръзна да си ме представя за идеален, камо ли за нещо по-хубаво. Омръзна ми от това да крия истинската си всъщност, която не е по-хубава от фалшивата ми. Чувствам, че съм я обичал още от началото. И за това не искам да я нараня, защото аз не съм идеалния за нея. Тя е прекалено перфектна за мен, а аз...
-Братле.- Луи ме извади от транса ми.- Вратата.- показа звукът на звънеца, който се носеше насам.
Изправих се крайно раздразнен от това, че трябва да отключвам вратата. Хвърлих празната бутилка на някъде и отидох пред вратата. Погледнах през шпионката, но нищо не се виждаше. Сигурно някакво лапенце пак си е сложило пръста на шпионката и иска просто да ме раздразни. Отворих вратата и в ръцете ми падна крехкото тяло на... Хейли?! Какво, по дяволите, тя търси тук? Не, не, не, не Луи е тук, не мога да и позволя да му доставя удоволствие.
И защо вони така. По дяволите, пияна е. Вижда се, не само по трите бутилки оставени до вратата, ами и по походката и по подпухналите очи, дразнещия смях и миризмата и. Тя понечи да отиде към хола, но аз я спрях и я метнах през рамо. Заведох я в спалнята си и я оставих на леглото. Клекнах и поставих ръце на голите и колена.
-Стой тук...- и преди да довърша тя излетя от стаята ми.
Тръгнах след нея, викайки я по име. Когато влязох в хола видях, че само за няколко минути тя се беше качила на масичката за кафе и танцуваше. Боже мой. Усещам как панталона ми отесня. Тя прекарваше пръсти по тялото си и косата си и се движеше бавно, докато прехапваше долната си устна. Изглеждаше уникално... толкова исках да я...
-Виж я.- седнах до Луи и доближих бирата до устата си.
-Толкова е секси!- той притвори устни и отпи от бирата си.
-Господи, тялото и!- стиснах мъжествеността си, защото усещах, че ще избухне.
-Тя е моя, тя заслужава най-доброто.- Луи я гледаше с отворена уста.
-За това е моя!- изправих се и застанах пред него.
-Хайде де, братле.- той из пуфтя и се изправи от мястото си.
-Затвори вратата на излизане.- изкрещях и след като чух затварянето на вратата се обърнах към момичето, което танцуваше на масичката.- Слизай!- казах и строго.
-Но...
-Ако не искаш да те изчукам на масичката ще слезеш!- прекъснах я, хапейки устната си нервно.
-Хари, спри да правиш това.- тя каза тихо и постави ръцете си на врата ми.
-Да спра, кое?- погледнах я със самодоволна усмивка.
-Да хапеш устната си така.- тя свали погледа си надолу. Вдигнах брадичката и и тя ме погледна.
-Така ли?- ухапах долната си устна, но този път бавно.
-Спри, Хари.- тя измънка, като игриво ме удари по рамото. Грабнах я за кръста и я приближих по-близо.
-Възбужда ли те?- прошепнах съблазнително в ухото и.
-Д-да.- тя въздиша шумно.
-Добре.- усмихнах се дяволито.- Връщам си за всеки път, в който си ме възбуждала, и е доста.- ухилих се.
Гледна точка на Хейли:
Хари ме погледна с желание в очите си. Физиономията му ме накара да си помисля, че иска нещо и за това се засмях, но може и да е от влиянието на алкохола. Зелените му очи не спряха да се взират в лицето ми, докато слизах от масичката, клатушкайки се.
-Какво?- обърнах се към него и го хванах да хапе долната си устна. Засмях се, отново и отново. Проклет алкохол.
-Наистина искам да те целуна.- той потвърди, а аз се засмях.
-Не можеш да ме целунеш.- засмях се.- Ев ще ми се разсърди.- направих странна физиономия, но после се засмях.
-Наистина ли, искаш да ми кажеш това?- той ме хвана за кръста и ме дръпна по-близо.-Винаги получавам това, което искам.- той се ухили преди да слее устните ни в кратка, но достатъчна целувка.
Очите ми се затвориха несъзнателно и се включих в задълбочаването на целувката. Но Хари не ми позволи и въпреки това пак бях щастлива, че вкусих розовите му устни, които имаха вкус на ментова дъвка и бира. След като се отделихме погледа му зашари по тялото ми и после се усмихна самодоволно.
-Хари, трябва да отида в болницата?- казах разтревожено и Хари веднага се разстрои.
-Какво? Защо? Всичко наред ли е?- попита всичко толкова бързо, че си помислих, че е нужно той да отиде в болницата. Не бях свикнала да говори толкова бързо.
-Всеки път, когато си затворя очите не мога да виждам.- казах, прехапвайки устната си. Хари се засмя, а аз извъртях очи и също се засмях
-Явно е време да си лягаш.- той ме вдигна като булка и тръгна нанякъде.
-Трябва да ти споделя нещо.- казах и после се засмях.- Аз си имам гадже.- усмихнах се, а той посърна.
-К-какво?- той едвам не ме изпусна като чу новината.
-Казах, че имам гадже не казах, че съм бременна.- изкикотих се и се отпуснах върху матрака.
-Кой?- той попита, свивайки юмруци, но после се успокои и свали тениската си.
-Ми-ГЕ-Йл.- казах на срички и се засмях.
-Ах, този кучи син.- той удари леглото с юмрук.- Облечи това, ще ти е по-удобно.- каза той, а аз понечих да се съблека, но той ме спря.- Ще изляза.- допълни след, което излезе.
Откопчах роклята си и я хвърлих настрана. Облякох тениската му, която миришеше на него. Миризмата му ме накара да се успокоя напълно и да се отпусна. Отметнах косата си и махнах обиците, след което ги прибрах в чантата си, която метнах настрана. Отворих завивката и се мушнах под нея, облягайки се на таблата на леглото.
След няколко минути Хари влезе в стаята само по хавлия и извади някакви дрехи от гардероба си, а аз се засмях. Той излезе и като се върна беше облечен с тениска и долнище на пижама. Разроши все още мократа си коса и се настани до мен, завивайки краката си със завивката.
-Ти дори не знаеш как да обичаш?! Как си намери гадже?- той попита след кратка тишина.
-Ирония.- засмях се.- И ти не знаеш как да обичаш.- отново се засмях.- Но някой ден искам да бъда съпруга и майка и да имам много деца.- усмихнах се на мисълта си.
- И някой ден, ще се радвам да ти помогна с това.- Хари се засмя и аз го последвах.
-Хари...- смекчих тона си и свалих усмивката.
-Мхм.- промърмори, галейки косата ми.
-Защо напоследък си толкова... си такъв задник?- повдигнах глава към него, а той постави главата си в скута ми.
-Има две момичета... обича първата, но и втората.- въздъхна той, а аз се заиграх с къдриците му.
-Ако обичаш две, избери втората.- промърморих, а той ме погледна въпросително.- Ако наистина обичаше първата, нямаше да се влюбиш във втората.- промърморих, а той се изправи.
-Но тя е първата ми любов.- той ме погледна право в очите.
-Просто не ги карай да се чувстват тъпо, че те харесват.-погледнах към скута си и се заиграх с пръстите си.
-Но те не са влюбени в мен... чувствата ни не са споделени.- той промърмори, легна на възглавницата до мен.
-Спокойно... аз съм до теб.- промърморих и се заиграх с къдриците му.
-Да, но ти идваш само когато имаш нужда от мен, докато аз идвам когато всички ме чакат.- той повдигна погледа си към мен и веднага спрях движенията си.
-Какво ще кажеш просто да се престорим, че всичко е перфектно и да поспим?- предложих и се свлякох надолу, така че главата ми да опре възглавницата.
Хари ме приближи към себе си и затвори очите си. Взирах се в него за кратко време, запомняйки чертите на лицето му. Скоро клепачите ми натежаха и аз се унесох в прекрасен и така нужен сън.
А/Б 🥑
Малеее хора, какво правя? Качвам втора глава за час?! Весели празници! Много целувки🤶💛😘.