Усетих студ, чух стъпки. Някой приближаваше, по скоро....нещо. Две горещи ръце ме прегърнаха нежно. Обърнах се рязко и...
Събуждайки се чух някой да хлопа на вратата. Беше мама.
- Виктория, ставай мила, закъсняваш.- извика тя.
Едвам се надигам от леглото си и поглеждам през прозореца. Дъждовно е. Замислих се за съня си, но сякаш всичко се е изпарило от мислите ми. Спомням си само контрастът между студът и горещината.
Не ми се ходи на училище. За мен тези няколко дни са изключително трудни. Утре е погребението на дядо и само като се замисля за това ми се иска да легна на удобното легло и да заплача. Не, трябва да престана, без повече подобни мисли. Последна година в училище ми е и не искам да се разсейвам.
Въпреки всичко слязох долу и казах на мама, че ми е трудно и не ми се ходи на училище. Тя ме разбра и се съгласи. Прегръщам я, изпращам я до вратата и скачам на леглото.
Веднага след това се обаждам на най-добрия си приятел. Той веднага вдига и ми разказва, че е освободен от училището му,заради някакъв училищен празник. Около половин час му разказвам за квартирата,която искам да наема в Лос Анджелис , ако ме приемат в мечтания колеж. Ако влезна със сигурност ще литна от щастие, защото музиката ми е страст от както се помня. Изведнъж се сетих за утрешния ден и явно гласът ми се променя, защото Адриан ме усеща и пита:
- Вик, добре ли си?
- Да, просто имам нужда от малко почивка. Пиши ми довечера. - казах аз.
- ОК, чао Вик.
- Чао. - приключих разговора аз, след което легнах и зачетох любимата си книга.
Цялият ми ден мина в четене, учене и гледане на филми, но вече нищо не успява да грабне вниманието ми.
По-късно майка и татко се прибраха, вечеряхме, изкъпах се и заспах.
Благодаря за отделеното внимание.🌹
Очаквайте следващата глава другата седмица.🥀
Обичам Ви.❤❤