-Ю-Юнги...-Преглътна тежко Джимин,отблъсквайки ридаещият Юнги от себе си.
Страхуваше се.За всичко.
Абсолютно всичко.
-Джимин...-Изправи се Мин,изтривайки сълзите си.-Позволи ми да го направя...
Джимин го погледна и прехапа нервно устна.
И все пак това нещо,което той изпита от първата им среща...Реши,че трябва да завладее умът му.
И определено си правеше каквото иска с думите му.
–Кое,Юнги?Какво искаш да направиш?-Джимин изшептя тихо,вече изобщо не беше изплашен от Юнги.Сякаш бяха заедно...И то от години.
Мин погледна към ножа и го повдигна.Толкова много искаше да го нарани.
Не много,достатъчно просто да се запознае с красивият цвят на кръвта му.
-Позволи ми,Чими.Той е по-силен от мен...Опитвам да се преборя,но не мога...-Издиша тежко и погледна към Парк.
Джимин не знаеше какво да каже.Всичко го бе объркало.
Животът му се преобърна с краката нагоре,откакто Юнги се появи.
Този преследвач беше толкова противен и гаден на Джимин,точно преди две седмици,а сега..
Сега искаше да прекарват повече време,да се прегръщат и да си говорят.
Искаше да го опознае и да разбере всичко.
Кой или по-точно какво се бе вселило в Юнги?
Кой го караше да върши тези неща?Кой го караше да бъде толкова обсебен и жесток?
-Позволявам ти.-Изшептя тихо Джимин,гледайки пламъчето в очите на Юнги.-Прави каквото искаш.
---------------------------------
ОПА ХОРИЦА АЙ ЕМ БАК :*
Не знам как толкова много хора могат да повлияят на говорът и абсолютно всичко с мен,но знам как боли щом знаеш,че ще се отдръпнат от теб.
ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕНИУЕЙ.
Поискахте Викук,ама на Бубу и се пише Юнсок,за тва всичко си е тайна за сега. ;)
И се гответе за другата глава добре,щото психиката ви ще се развали.
Обич :*
лол