Гледната точка на Мелъди:
Отворих очите си и ми трябваше известно време да се приспособя към количеството светлина в стаята. Болеше ме цялото тяло, но това не ми попречи да се огледам наоколо. За секунди разбрах, че съм в болница. Последното, което помня бяха фаровете на колата срещу нас, но след това всичко ми се губи. Дори не знам колко дни са минали от случилото се насам, но смятам да разбера.
В следващия момент вратата се отвори и през нея влязоха двете ми добри приятелки. Когато видяха, че съм будна, на лицата им се изписаха усмивки. Постарах се да им върна жеста и двете се приближиха към мен. Изглеждаха радостни и доста облекчени от това, че ме виждат.
- Как си Мелъди? – попита ме Ария.
- Добре съм, като изключим това, че всичко ме боли.
- Помниш ли какво се случи? – обади се Скарлет.
- Мисля, че катастрофирахме?
- Да, но ти беше в доста по-тежко състояние. Няколко дни бяхме в болницата в Мексико и едва преди два дни те преместиха тук.
- Скарлет, искаше да каже, че много се радваме, че си добре и всичко е наред. – намеси се Ария, а аз се засмях леко, опитвайки се да игнорирам болката.
- Тя го знае, няма смисъл да го казвам. Така, сега нека поговорим за Джъстин. – каза и издърпа един стол, за да седне.
- Не, моля те, не искам да говоря за него, точно сега.
- Ще млъкнеш ли? Изслушай ме. – настоя и аз се примирих. – С Ейвъри скъсаха.
- И аз какво да направя?
- Ами ти наистина си ударила главата си доста силно. Момиче, казвам ти, че той я заряза… заради теб.
- Как така заради мен?
- Тук Скарлет е права. – каза Ария. – Докато ти беше в безсъзнание, той се поболя от притеснение. Не искам да сипвам сол в раната, но той все още те обича. И това се вижда повече от ясно.
- Аз нямам какво да кажа. Щом е скъсал с Ейвъри, добре, но това не означава, че аз съм причината.
- Естествено, че не си ти. Как можа да си го помислиш? – каза Скарлет с нотка на сарказъм в гласа си.
Поговорихме още малко като аз се стараех да избегна темата за Джъстин и да ги попитам дали Тайлър знае за случилото се. За щастие не знаеше. Би било редно да му кажа, но не искам да го тревожа. Отлично знам какво щеше да се случи, ако той разбере. Ще хване първия самолет от Стокхолм и ще дойде, проваляйки напълно бизнес пътуването си, а това е последното, което искам. Все пак не съм умряла и не съм на път да го направя, така че няма смисъл да го тревожим излишно. Ще му кажа след като се прибере. Сигурно ще ми се ядоса, но се надявам, че ще успее да ме разбере.
След посещението на приятелките ми, из стаята, в която бях настанена, отново се разтичаха медицински сестри и лекари. Прегледаха ме, поставиха ми нови системи, което между другото изобщо не е приятно и ми дадоха обяда.
- Знаеш ли, че приятелят ти е най-досадния човек на света? – каза ми една от сестрите, докато закачаше система в другата ми ръка.
- Моля? – откога Джъстин ми е приятел?
- Да, не спря да ме тормози с въпроси за теб. Дори долу се е представил за брат ти, за да го пуснат да влезе и да те види. – за миг не можех да повярвам, че Джъстин би направил такова нещо.
- Сериозно? – тя кимна. – Той тук ли е сега? – дори не знам защо зададох такъв въпрос.
- Разбира се. Искаш ли да го пусна? – замислих се, защото определено не знаех какво да отговоря. Нямах представа какво щях да му кажа, когато го видя. Да му благодаря за това, че се е загрижил толкова за мен, или да го попитам защо е скъсал с Ейвъри?
- Да, пуснете го. – казах най-сетне на сестрата и тя се запъти към вратата.
Дали пък не направих грешка като се съгласих да го видя? Сама се вкарвам в различни проблеми. Все още помня онази целувка пред хотела в Мексико и не знам дали е правилно да кажа на Тайлър за нея, или да си премълча. Повече от ясно е, че ако му кажа, ще ме зареже на секундата, но от друга страна, вината ще ме яде отвътре и накрая пак ще му кажа. Колкото до загрижеността на Джъстин, за нея нямам обяснение. Защо би скъсал с приятелката си, заради мен? Изключвам опцията да ме обича все още. Ако ме обичаше, нямаше да ми причини подобно нещо преди месеци. Бях потънала в мислите си за това какво предстоеше да се случи в живота ми, когато вратата отново се отвори и през нея влезе човека, който най-малко исках да виждам до преди няколко минути. Джъстин се приближи до леглото ми и седна на стола, на който Скарлет седеше. Неловката тишина беше изпълнила стаята, а аз не знаех как да започна този разговор. За щастие той ме изпревари.
- Радвам се, че си по-добре. Много се притесних. – погледна ме в очите.
- Аз предполагам, че трябва да ти благодаря за загрижеността.
- Мелъди, знаеш, че винаги ще ме е грижа за теб, без значение какво е станало.
- Скъсал си с Ейвъри. Защо? – смених темата и го попитах. Щях да излъжа, ако кажа, че не бях любопитна.
- Не мисля, че сега е подходящия момент да говорим за това.
- А кога? И двамата сме тук, така че защо не ми кажеш?
- Мелъди, моля те… - прекъснах го.
- Хайде, Джъстин, кажи ми. – настоях.
- Наистина ли искаш да знаеш? – кимнах положително. – Защото все още те обичам и едва когато те видях полумъртва в колата си, го осъзнах. Искам отново да бъда с теб, Мел. Ти си тази, която винаги ще обичам. – отне ми няколко минути да асимилирам думите му. Това не може да ми се случва. Не може точно когато реших да се взема в ръце и започнах тази прекрасна връзка с Тайлър, той да идва и да ми казва, че ме обича.
- Осъзнал си го чак след като си ме видял почти умряла. Ами, ако катастрофата не се беше случила? Щеше ли да го осъзнаеш тогава?
- Аз го знаех през цялото време, докато бях с Ейвъри. Просто не исках да го приема. Когато видях снимките ти с Тайлър в списанието, изревнувах. Ревнувах, защото знаех, че те обичам, но не исках да си го призная.
- Джъстин, спри. – направих му знак да замълчи. – В момента, всичко бавно започна да се нарежда в живота ми, след раздялата ни. Ти може и да не си обичал Ейвъри, но аз наистина изпитвам нещо специално към Тайлър.
- Каза нещо специално, а не любов. Мелъди, не можеш да го обичаш. Познаваш го твърде от скоро.
- Аз съм тази, която знае какво чувства, не ти. Не мога просто да го зарежа, защото на теб ти е хрумнало пак да ме заобичаш и да зарежеш тази, с която ми изневери.
- Нямам ли шанс да поправя случилото се и да ти докажа, че съм напълно сериозен в това, което ти казах. Обичам те, Мелъди и си те искам обратно.
- А аз искам да си останем приятели. – казах и изведнъж изражението му се промени. – Поне добри приятели. – усмихнах му се леко. – Какво ще кажеш?
- Щом ще присъствам по някакъв начин в живота ти… предполагам, че става.
- Чудесно. А сега като един добър приятел, ще отидеш ли да ми донесеш дрехи от апартамента ми?
- Разбира се. – каза и се изправи.
- Ключовете са в чантата ми. – посочих му я и той отиде да ги вземе. Порови малко, но в крайна сметка ги намери. – И не закъснявай.
- Ще се постарая. – усмихна се и излезе. Може би новите взаимоотношения между мен и Джъстин са по-добрия вариант, в сравнение със старите. Все пак не можем да се мразим цял живот.