Сутринта групата можеше лесно да бъде разделена на три части: хората, които не бяха спали, обзети от чувство за вина; хората, които не бяха спали, защото се опитваха да подслушват, и хората, които не бяха спали, защото бяха отвикнали с усещането да спиш сам. Като към първата група спадаха братята Лий, към втората - семейство Ким (при които Кибум не бе дал възможност на Джонг да спи, заради прекомерно любопитната си персона), а в третата група влизаха Минхо, Джинки и Джонгхюн (но това, че той не можеше да спи без да усеща тялото на Кий бе свръхсекретна тайна, която щеше да си остане такава за половинката му още много време). По тези причини на никой тази сутрин не му се ставаше, но сякаш с предварителна уговорка всички се появиха в кухнята щом часовника показа осем и десет.
Джонг бе разказал нахокването на мениджъра им по-подробно по време на закуската и всички единодушно решиха, че какво и да става в групата от тук нататък, повече репетиции няма да се пропускат. Затова половин час по-късно бяха напътствия за залата заедно. Отношенията на ОнХо не бяха цвете за мирисане, но поне общуваха нормално с останалите.
Темин и Джинки си шушукаха заедно с Кибум, а Джонгхюн и Минхо се занимаваха с телефоните си и съдейки по звуците от съобщения, си пишеха. Когато пристигнаха, двете групички си останаха такива, както и през целия остатък от деня.
Щом ги видя, мениджъра първо скастри Минхо, бързо и сухо, но после повика Оню в кабинета си и остави момчетата без лидера им за повече от час. Веднага щом влязоха в стаята, господин Хан си позволи да посегне на кестенявкото, но рефлексите бяха светкавични и той стисна китката на ръката.
-Недейте да си позволявате такова нещо отново, нито към мен, нито към Шайни!-почти изръмжа лидера пускайки ръката.
-Вие също недейте, господин Лий Джинки.-озъби се мениджърът разтривайки китката си.
-Самозащитата не е ли позволена?-престорено учуден попита Оню.
Господин Хан помълча малко преглъщайки факта, че бе победен в този кратък словесен двубой преди да продължи.
-Защо вие с Минхо отсъствате толкова време?-подхвърли с пискливият си глас.-Да не би да имахте...семейни проблеми?
Усмивката, с която каза последните думи бе прекалено ехидна и дори леко злонамерена.
-Имате пълно право. Ние петимата сме семейство, но имам усещането, че този въпрос бе прекалено личен, а това, струва ми се, излиза извън правомощията Ви.
-Да се интересувам от групата, за която съм отговорен ми е извън правомощията?-попита невинно.
-Да подхвърляте такива насмешливи коментари и забележки.
-Ще отречеш ли, че е нещо такова?
-Няма да потвърдя дали не е, ако това Ви устройва, Г-н Хан,-подсмихна се Оню.-Ако не Ви, то това вече не е мой проблем.
Хан Су Ин трябваше да си отбележи да не опитва да се състезава с лидера на Шайни словесно. Загубата бе прекалено горчива за вкуса му.
През останалото време обсъждаха предстоящия концерт за завръщането им на сцена, изначалната тема напълно игнорирана в продължението на разговора.
А докато Джинки отсъстваше, момчетата репетираха хореографията за "1 of 1", заглавната песен на новият им албум, носещ същото име. Когато Оню се върна вече бяха упражнили танца поне седем пъти и бяах насядали по паркета в залата. Продължаваха да бъдат разделени, и когато Кий видя приятелят им най-накрая да влиза му махна да дойде при него и чернокоското.
-Как мина?-попита Темин, прибирайки телефона си в джоба.-Всичко наред ли е?
-Да, но трябва да наваксваме, за две седмици сте научили цяла нова хореография. Бързи сте.-усмихна се.
Певецът и макнаето споделиха разтревожени погледи привличайки вниманието на лидера.
-Какво има?
-Хореографията е на... Tell Me What To Do, и ако си спомняш първоначалния план...
-Не!-прекъсна малкия си брат Оню.-Не си сериозен! Кажи ми, че сте го променили, моля те!
-Въпросът е, че опитахме, наистина.-намеси се Кий.-Но хореографът ни каза, че вече всичко е готово, а танците и местата на всеки един от нас докато сме на сцената са решени е преди месеци. Не могат да ги променят.
-Трябва да съм с него, нали? Ами вие?
-Аз съм соло, а ума и Джонгхюн хьонг са едната двойка....
-Докато аз и Минхо сме другата.-довърши невярващо и малко отчаяно Джинки.
-Не се притеснявай. Ще научите хореографията бързо и вероятно ще се наложи да я изпълните заедно един или два пъти за цялата оставаща седмица. Аз ще уча теб, а Джонг ще учи него, накрая просто ще ви синхонозораме.
-Благодаря ти Кибумиии, златен си!
Оню почти се хвърли върху приятеля си, задушавайки го в прегръдката си, докато Темин се усмихваше отстрани. Беше хубаво да види хьонг в такова настроение след доста време прекарано в сръдни и намусени физиономии. После се обърна към Минхо и откри неговия поглед втренчен в двете боричкащи се тела на пода, като по-специално наблюдаваше Джинки, с лека усмивка. Щом забеляза обаче, че Тае го гледа, извърна погледа си отново към Джонг, казвайки му нещо.
Изведнъж лидера прояви милост над Кий и спря да го гъделичка обръщайки се към брат си със сериозно изражение.
-Темин, ти защо снощи беше вкъщи?! Имаше друга, при това доста по-важна работа!
-Хьонг! Ти си знаел!-учуди се младежът.
-Разбира се малчо! Все пак ДжонгИн поиска нашата помощ, когато ти избираше подарък преди около месец.
-Също поиска и разрешението ни да те открадне за цялата нощ, както и за следващия ден.-добави Кибуми намигвайки на чернокосия.
-Кибуми, кой ден сме?-попита Оню.-От седмицата.
-О ами....да видим. Мисля, че е четвъртък.
-Добре. Мини,-обърна се отново към макнаето,-с ДжонгИн разбрахте ли се кога ще празнувате? След като си отложил вчера.
-Не, всъщност не сме.
-Чудесно! Утре, след закуска отиваш при него и се връщаш..понеделник...да, понеделник към обяд. Добре ли е така? Все пак искаме в сряда да може да танцува.
Джинки намигна с усмивка и погледна въпросително Кибум, който кимна в съгласие. В следващите няколко минути Темин осмисляше предложението, което не мислеше да отказва в никакъв случай.
-Благодаря ти ума!-прегърна силно Кий.-Благодаря хьонг, благодаря, благодаря, благодаря. Обичам те!
След това танцьорът "изхвърча" от залата с телефон в ръка и най-красивата усмивка на лице. А докато Джонгхюн и Минхо се чудеха какво се случва, Кибум и Джинки се заливаха от смях в другия край на помещението, давайки си пет.
Останалата част от деня, както и от цялата оставаща до концерта седмица, премина в тренировки и подготовка плюс две интервюта във вторник сутринта.
Оню и Минхо продължаваха да не говорят помежду си, но го правеха с останалите. Не бе имало никакво време да танцуват заедно дори веднъж, но Ким уверяваха всичко, че на сцената няма да има проблеми и разминавания. Въпреки, че двамата бяха репетирали по различно време и не бяха видяли напредъка на другия. Темин си бе върнал слънчевата, лъчезарна и свръх позитивна аура, очевидно останал повече от доволен от почивката, която му бе предоставена.
Минхо обсъждаше проблема главно с Джонг, а Джинки с Кий, и по този начин Тае оставаше по средата на дилемата, отдавна запознат и с двете гледни точки. Нещата се бяха оформили така, че през деня той беше като свръзка между двата лагера. По тази причина, когато чернокоското, минавайки случайно покрай съблекалнята преди концерта, дочу разговор между двамата вокалисти, остана до вратата слушайки с огромно любопитство.
-...Джонг...вярно е, но...прав е...липсва...да се влюбя в него...Джинки...осъзнах... Обичам го...случи...но е истина...-повече не бе нужно на Темин, за да изтича до другата страна на фронта преди да го хванат.
Все пак, въпросният Джинки му бе брат, нали така?!
~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~
След близо два часа на сцената, прекарани със скъпите им фенове, танци и малко разговори дойде моментът, в който трябваше да танцуват последната си хореография за вечерта. Идваше ред на Tell Me What To Do, най-рискованото нещо за този концерт.
Музиката зазвуча и на сцената излезе Темин, а след него и останалите. Първо танцуваха двете двойки, което мина без инциденти, а след това и Тае изпълни солото си, докато момчетата ходеха по разклоненията на сцената махаха на публиката пеейки. После танцуваха и петимата, като макнаето бе сам в средата. На една спирала погледите на Джинки и Минхо се засякоха и за кратък миг двамата спряха да се движат, но после лидерът се осъзна и отново затанцува оставяйки белокосия да го гледа също нагаждайки се бързо към ритъма на музиката. Ала докато песента не свърши двамата не отделиха погледите си един от друг.
Поздрави, усмивки, благодарности, сърцераздирателните викове и молби на феновете за поне още една песен и групата слезе от сцената отивайки в общата за всички съблекалня и гримьорна. Кий и Джонг се оправиха първи като Кибум съобщи на лидера, че двамата заминават в хижата на родителите на гаджето му и ще се върнат след два дни. Докато Минхо беше до тоалетна Темин се възползва, за да сподели тайната информация, която бе разкрил по-рано.
-Хьонг, ще ми отделиш ли минутка?
-Разбира се, казвай.-кимна му Оню.
-Одеве, точно преди да започнем, чух Джонгхюн хьонг и Минхо хьонг да си говорят тук. Слушах основно гласа на втория, който бе явно объркан. Набързо навързах неясния им диалог. Каза, че те обича, че му липсваш, че не знае как, но се е влюбил в теб и сега го е осъзнал.
В следващият момент чернокоското осъзна, че никога не е виждал брат си с толкова щастлив, с толкова огромна и искряща усмивка.
-Между другото и аз ще се прибера утре към обяд, отивам при Кай.
-Добре Темини. Благодаря ти!
Прегръдката, която макнаето получи бе почти задушаваща, но страшно топла. Тае се усмихна и лепвайки бърза целувка по бузата на лидера изхвърча през вратата вдигайки телефона в движение.
-Идвам мили...
Когато Минхо се появи десетина минути по-късно, Джинки се постара всячески да си върне незаинтересованото изражение и успя, макар и на косъм.
-Къде са момчетата?
-Ким отидоха в хижата, а малкия при ДжонгИн. Ако ще ходиш и ти някъде, моля да ме уведомиш.
-Няма да мърдам и на сантиметър от теб!-заяви твърдо певецът прегръщайки изненадания мъж в гръб.-И на сантиметър!
-И от къде дойде тази увереност?-прикри учудването си Оню.
-Стой и гледай! Няма да те пусна, не мога, а и не искам.
-А поне ще ми обясниш ли от къде се появи тази привързаност? Или и това ще премълчиш?
-Може би ще ти покажа...Веднага щом се приберем!
Следващият половин час бе един от най-мъчиъелните и неловки, който Лий беше прекарвал в компанията на Чой. Изведнъж големият бус му се стори малък и притеснително тесен. А, виждате ли, за автомобил съвсем спокойно побиращ десетина човека това не беше обичайно. Също толкова необичайно бе и гореупоменатият Чой да държи ръката му здраво, галейки я с палец, докато господин Хан им говореше от предната седалка до шофьора, който от своя страна от време на време хвърляше по един поглед в огледалото за задно виждане. Когато най-накрая пристигнаха, Джинки се изплъзна почти моментално от буса, оставяйки певеца сам още десетина минути да слуша мениджъра им. В момента, в който той успя да излезе от превозното средство, лидера вече беше горе, в апартамента и обикаляше нервно пространството коридор-хол-трапезария, чувствайки се като прекалено драматизираща тийнейджърка. Ситуацията не беше толкова зле, нали?! Мига, в който Минхо отключи автоматичната врата и влезе, Оню се оказа пред него и спря на място, краката му предавайки го, не успявайки да се скрие никъде.
-Ти!-полупрошепна белокосия, правейки точно две крачки, впивайки устни в отсрещните.
Липсваха му. Мекотата им, топлината, вкусът, поддатливостта срещу неговите собствени. Чувството, което изпълваше цялото му тяло щом докоснеше тези устни..сега бе по-плътно, по-наситено от преди и той знаеше защо. И беше доволен от това.
-Чакай...Спри, Минхо!-откъсна се от целувката кестенявкото поемайки си въздух.-Това ли е обяснението?!
-Само началото.-отвърна Минхо отново намирайки пътя си към зачервените и влажни устни.
Точно в този момент не го интересуваше нищо, но да държи този човек в обятията си и да го целува, цяла вечност. Ако Джонг можеше да надникне в главата му сега щеше да му се присмее какъв романтик може да бъде и щеше да разкаже на целия свят.
-Ела...-целувка,-с мен..-още една,-горе.
Джинки кимна, като в унес, и го изчака да се събуди преди да поеме ръцете му, които го повдигнаха като булка и го пренесоха по стълбите към първата стая, която видя, а именно неговата собствена. Същите тези ръце го поставиха нежно на леглото и затвориха вратата. Минхо седна до него слагайки го в скута си, шептейки сладки думи в ухото му, думи никога неказвани до сега, думи даващи обещания за нощта. Също и за дните след нея. А Джинки с радост приемаше тези обещания отвръщайки на всяка целувка и мъркайки при всяка ласка, сякаш бе създаден, за да бъде в тези ръце и да се отдава напълно на търсенията им; ръце обхождали тялото му от корица до корица десетки пъти, каращи го да открива нови висоти на удоволствието, което предлагаха. Никога не се бе питал как Минхо знаеше къде да го докосне, за да го накара да изпита тръпката, просто беше доволен от това, което получаваше.
Белокосия бутна тялото леко назад, събличайки черната тениска, заставайки над него и отново поемайки устните между своите, докато галеше така познатата бяла кожа, попивайки от мекотата и уханието ѝ. До този момент не беше осъзнал, колко му липсва допира на тази кожа и откъсвайки се от целувката продължи надолу оставяйки мокри следи по врата, ключиците, гърди и коремните мускули, връщайки се нагоре с нос опрян в тялото поемайки от мириса му. Как не бе открил този аромат до сега?! Толкова приятно натрапчив, събуждаш сетивата му и разтърсващ всичко из основи. Аромат, сякаш крещящ името: "Лий Джинки", а това бе предостатъчно на певеца да трепери надвесен отгоре му.
-Съблечи се!-каза, усещайки как собственото му тяло го предава бавно, но сигурно, и губи опора.-Джинки, моля те!
Гласът, звучащ толкова умоляващо, безпомощно, но и предизвикателно накара Оню да изпълни молбата по необясними за него самия причини, карайки го да се почувства като опиянен под въздействието му. Сядайки, свали всяка една останала дреха по себе си разголвайки пред Минхо не само плътта, но и душата си. А той, усещайки това разгръщане на същността на мъжа пред себе си, направи абсолютно същото и двамата останаха напълно голи един срещу друг гледайки се в очите и рисувайки в съзнанието си всяка една подробност, която улавяха в отсрещния.
След две-три минути Джинки отново легна по гръб на леглото давайки знак на Минхо, че може да прави с него каквото пожелае. Белокосия отново се надвеси над тялото в някак защитническа поза приемайки устните му при своите за пореден път.
Оню докосваше, галеше кожата под пръстите си, карайки притежателят ѝ да напряга мускулите си издишвайки тежко при врата му. Не усещаше онзи срам, който го бе придружил при последният им подобен контакт преди близо месец. Сега се чувстваше по-спокоен от когато и да било преди. Най-важните гора в живота им вече знаеха какво се е случвало помежду им, и ако то продължеше нямаше да бъде такава изненада за никого от тях.
Усещаше и промяната от страна на Минхо, който подхождаше с невиждани до този миг нежност и внимание, когато го докосваше. Сякаш бе нещо чупливо, нещо безценно, което трябва да се запази за поколенията и само по себе си изискваше деликатност. Това отношение беше новост, с която се нядваше, че ще се наложи да свикне, щеше да му бъде приятно да го стори.
-Не осъзнавах, колко си ми липсвал, докато не усетих кожата ти, устните ти отново..
-Ще говорим после!-прекъсна го безцеремонно Оню.-Моля те, Минхо!
Нуждата, с която бе произнесено името му накара белокосия да изтръпне припомняйки си собствения "глад" за мъжа лежащ под него. Чувството, за да бъде най-добре описано, си бе точно глад, някак животински, неумолим, и той трябваше да го утоли на всяка цена. Затова отново нападна млечнобялата кожа, оставяйки своя отпечатък по възможно най-много места достигайки до таза. Единственото, което направи там, бе да погали еректиралият член и да подразни тестисите преди да се премести по-надолу при свръх чувствителните бедра и да вкуси плътта там, притискайки я между зъбите си, карайки Джинки да изпъшка шумно, звука бидейки прекалено възбуждащ за певеца. По дяволите всичко разумно, искаше да го изчука на момента, но бе рано, можеше да си поиграе още съвсем мъничко. Замести зъбите си с нокти и продължи да белязва бедрата, докато устните му се подвизаваха на милиметри от коронката на пениса преди да прокара език по върха, а след това да изпусне тънка струя студен въздух към него, карайки Оню да простене отново извивайки тялото си в дъга, посягайки на сляпо към белите кичури. Вече губеше търпение, но същото се отнасяше и за Минхо, който старателно облиза два от пръстите си преди да подразни входа на Джинки и да плъзне вътре единия, раздвижвайки го внимателно. Беше прекалено тясно, за да не причини болка без предварително разширяване, а и мускулите отвътре се стягаха и това го правеше още по-опасно.
-Кажи ми, когато болката спре.-помоли белокосия, надявайки се, че лидера е чул и без това дрезгавия му глас.
Малко след това добави и вторият пръст, опитвайки да ги раздвижи леко, както и да ги раделечи, при което Джинки извика, стряскайки го, карайки го да спре да се движи не само в него, но и изцяло.
-Да изляза ли?-попита, отдръпвайки бавно пръстите си навън.
-Не!-спря го рязко Оню.-Просто почайки малко. Моля те!
Той кимна и се премести нагоре, внимавайки да не мърда с останалата част от тялото си, целувайки зачервените до кръв от хапане устни и избърсвайки с ръка потта избила и по двете чела. Прекарвайки така следващите пет минути, сторили се и на двамата като един цял век, Джинки кимна, бавно отпускайки мускулите си там долу, давайки на певеца да работи с пръстите си отново, като се гледаха в очите през цялото време. Така белокосия излови момента, в който изражението на Оню показа удоволствие и стана по-смел, пак опитвайки да разшири разстоянието между показалеца и средния си пръст, което този път бе посрещнато с "отворени обятия" от брюнета. С още няколко целувки, и всеки следващ път, Минхо се целеше по-добре и по-дълбоко, до момента в който едно определено място не бе засегнато и гласът на лидера не прокънтя из целия апартамент.
В същия миг пръстите се изплъзнаха от топлата вътрешност и на тяхно място се приготви да нахлуе нещо доста по-масивно от към размер.
И Джинки го усети, как отново бе завзет от онова чувство, сякаш да бъдеш цял след дълго отсъствие на последното парче от пъзела, представляващ човешкото същество. И да усети как тази част го изпълва, заставайки на мястото си, пасвайки повече от перфектно там, където е беше най-страхотното чувство, което бе изпитвал в живота си до сега.
Минхо не бързаше, бе успял да усмири онази своя животинска същност и сега действаше бавно и лежерно, наслаждавайки се на всеки тласък в сърцевината на Оню. Наслаждаваше се, прошепвайки заветното: "Обичам те!", толкова пъти, колкото имаше глас да го изрече. Целуваше отново устните, а с едната си ръка масажираше тестисите, от време на време плъзгайки ръка по дължината на члена.
-Отдава ти се да ме дразниш така!-съумя да каже брюнета между стоновете си.-Нямаме цяла седмица!
-Напротив, точно обратното любими, имаме цяла вечност!
И въпреки това си изявление се забърза, усещайки колко е близо, а същото важеше не само за него. Събра колкото може повече слюнка и я изплю на дланта на дясната си ръка, която после уви около ствола на пениса на любовника си, започвайки да изпомпва по дължината.
Стоновете и двамата изпълваха стаята, заедно със звука от сблъсъка на плът с плът и това продължи няколко дълги минути - до момента, в който Джинки не показа истинският капацитет на гласа си едновременно с това изхвърляйки семенна течност върху себе си и Минхо. По същото време стените около члена на белокосия се свиха, правейки удоволствието от последните тласъци неописуемо и той свърши вътре, неуспявайки да излезе навреме. Неговото собствено тяло, до сега задържало се на магия, го предаде принуждавайки года напусне това на Оню, за да легне до него.
Следващият час и половина прекараха така, лежейки един до друг, а когато Джинки понечи да каже нещо, срещна само спящото лице на певеца увенчано с бледа усмивка, на която несъзнателно отвърна. След като почисти себе си и заспалия си любовник, отново легна до него и го прегърна прошепвайки:
-Все пак аз спечелих...спечелих всичко!
КРАЙ
И не мога да опиша колко се радвам, че го завърших. Сега спокойно мога да сложа на историята индекс: "Завършена", знаейки че съм си свършила работата :)
Надявам се да ви хареса, ако има някой който чете и ще се радвам да чуя мнението ви каквото и да е то.
Благодаря за вниманието^_^