Бекхьон;
"Не си чувствам глезените и китките" - помислих си точно преди да отворя очи. -ухае невероятно - сгуших се във завивката си все още без желание да отворя очи
"... Два милиона.."
"..Честито г-не.."
"..г-н Парк Ченьол"
Спомени от предната вечер разбиха съзнанието ми като изневиделица. Отворих рязко очи и скочих от леглото. Огледах се, но не знаех къде се намирам. Единствено знаех, че съм изцяло гол и нямам почти никакви спомени в близкото минало.
Хах колко странно - започнах да се подхилквам иронично - Какво по дяволите се случи? Защо съм тук?
- Хм, явно не помниш нищо, ха? - дрезгав глас премина през цялото ми тяло, а от студените ръце които докосваха затопленият ми гръб ме побиваха тръпки.Разтреперах се за момент и изведнъж докосването от студените ръце изчезна.
-А-Аз къде съм? - попитах едва-едва без да се обръщам. Бях и засрамен от голотата си, и също така бях уплашен.
-Спокойно, за сега си в безопасност. -усетих топли устни по лявото си рамо. Някак ми хареса. Измърках. Сблъсъка между студените му ръце и топлите му устни ми хареса много.
- Струва ли ми се или ти току що... - когато чух това се завъртях на пети и бях очи в очи с най-красивият и най-стилен мъж в Корея. Да си призная, дори и да съм момче пак твърдя, че е прекрасен.
-Мисля, че е време да покрием голото и тяло с нещо защото не мисля, че ще издържа още дълго. - прехапа леко устната си така че да забележа, след което грабна завивката с която е бях овил до преди малко и ме зави с нея. Почувствах се доста странно.
- Какво искаш да кажеш? Няма да издържиш дълго? - и тогава спомените ми минаха пред очите. Как бях в клетката. Как всички ме виждаха. Как той ме изпиваше с поглед. Как той беше този който каза, че всичко ще е наред...
-Какво ти е? Боли ли те нещо? Защо плачеш? Нещо направих ли? - не спираше да ме обсипва с въпроси. Не издържах и просто го прегърнах. Някак вярвах, че щом той е казал, че всичко ще е наред значи е така!
-Благодаря.. - казах през сълзи с треперещ глас -... че ме измъкна от онази клетката
"Защо се чувствам толкова защитен в прегръдките на този непознат?" -мислех си докато той ме държеше така здраво все едно съм нещо безценно..
Не след дълго внимателно ме пусна когато се поуспокоих.
-Мисля, че ще ти се отрази добре една баня, какво ще кажеш? - говореше ми някак сладко докато милваше бузките ми. Всъщност той триеше сълзите ми, не мисля, че галеше бузките ми..
-Може би е така, но не мога да движа добре китките и краката си. -погледнах го някак въпросително - Глезените ме болят твърде много, но това сега е без значение. - отвърна на въпросителният ми поглед - Защо съм тук? Кой си ти? Не всъщност знам кой си, знам и че съм 'твоя собственост' - започнах да бращолевя и да ръкомахам с ръце. Мисля, че когато направих кавички с ръце на 'твоя собственост' той се ядоса.- Но всъщност какво ще правиш с мен? - потреперах от студеният поглед с който ме прониза
- Ти си и ще бъдеш моя собственост докато аз не кажа! - точно когато изрече думите си студенината от очите му като че ли изчезна. Целуна ме по челото и след това се усмихна.
-Бая скъпо ми излезе, но си заслужаваше, Бекхьон! - неусетно прехапах устните си когато чух как изрича името ми.. Защо ми хареса толкова много... "Защо ли? Защото явно го харесвам.. малко или много"
Той съвсем ясно видя как хапя устните си. Потрепна, но не направи нищо.
-Хайде тогава щом ти е трудно да движеш крайниците си, аз ще ти помогна да се изкъпеш.
"Тази усмивка... Какво по дяволите си мислеше той?" -точно когато си мислех за това одеалото с което бях завит мигновенно падна на земята а аз бях отново в ръцете на Ченьол. Носеше ме на някъде.
-Какво правиш, по дяволите?! Пусни ме! Веднага! - крещях, но той не ме слушаше. Не спираше да върви докато най-накрая не стигна мястото където беше планирал да отидем... Банята.
-Не е нужно да ми помагаш! Излез! - свих крака и покрих и ръце това което не исках да се вижда... Нищо че му се бе радвал дълго време.
-Ти сам каза че не можеш да движеш добре крайниците си... - пусна топлата вода да пълни ваната. Започна да съблича дрехите си. Първо блузата след това панталона и когато вече оставаха само боксерките не издържах...
-МАМКА МУ, ПРЕСТАНИ ВЕДНАГА! -разкрещях се а той не извеждаше очарован - ЗАЩО ПРОСТО НЕ СИ ПОРЪЧА КУРВА? А РЕШИ ДА ДАДЕШ ДВА МИЛИОНА ЗА МОМЧЕ? МОМЧЕ ЗА БОГА!? - не спирах да гледам как събира и събира ярост в очите си и както и предполагах тази ярост побърза и излезна със всичка сила.
-Млъквай! -хвана с една ръка лицето ми стискайки здраво бузките ми с пръстите си - Не ме дразни! От вчера те гледам като писано яйце, не защото съм дал пари за теб а защото заслужаваш да те гледат по този начин! - гледах го изумено със зяпнали уста. Не очаквах да реагира така. Той беше загрижен и се възползваше от това че момента беше доста подходящ за целувка...
" О да направи го... Мамицата му. Харесваше ми. Та той мина по всеки милиметър в устата ми с езика си. Как да не ми хареса. Чак аз се усещах как мърках в ръцете му. Боже какво ми става " - през цялото време едва се удържах да не припадна в ръцете му
Отдръпна се нежно и ме погледна - Мисля, че сам би си отговорил на въпроса "Харесвам ли го?" нали така? - усмихна се дяволито и се доближи отново до устните ми захапвайки леко долната. Отново измърках. - Това мъркане.. толкова е възбуждащо. -когато чух думите му усетих как между краката ми започна да пулсира.
-Ти си мой! Моя собственост! - каза тихо до ухото ми захапвайки леко меката му част
Дано ви е харесало.. така де тези които четат. Извинявам се за грешки и повторения и също ако е скучно ...