Векове по-късно, когато кръвта на черната роза все още тече, някой се сблъсква с края на една трагична история на отминала епоха. Четиристотин години по-късно стените на архитектурните величества все още пазят тъжния спомен и неговото приклятие.
...
༺༻ А ето и за теб. Това е злато — отрова за човешките души, която върши повече убийства на този скапан от поквара свят. ༺༻
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
༺༻
Смразяващата новина за смъртния случай на богат търговец, гост на брачното тържество, се разнесе на сутринта. Всички помежду си и полицията разказваха колко са изненадани и потресените от случилото се, никой не беше подозирал, че подобно нещо е възможно и то в домашните градини на задния им.
Разбрала за новината, когато се събуди, Корнелия изтича при баща си, искайки да разбере какво точно се е случило. Щом влезе в офиса му обаче завари съвсем друга гледка от тази, която се очакваше да бъде. Господин Грендел и господин Оуен, бащата на Джак, седяха на бялата маса един срещу друг, а на нея се намираха купчина банкноти и няколко кюлчета злато. Беше потресена - някой беше умрял в дома ѝ, а баща ѝ мислеше за бизнес и пари. Безгрижно пушеха пури и вниманието им беше заето само от въпросите, които ги вълнуват.
- Татко, не мога да повярвам! - извика брюнетката недоволно и скръсти ръце пред гърдите си. Гледаше го строго, но разочаровано.
- Добро утро, скъпа. - поздрави я той.
- Добро утро ли? - изрепчи се от своя страна - Кое му е доброто? Събуждам се и научавам, че някой от приятелите ни в умрял в собсвения ми дом! Кое му е доброто, тате?
- Очевидно е кисела. Слез долу да си поговориш с Джак, той ще те разсее от тези мисли. - вметна господин Оуен, поставяйки пурата отново между устните си.
- Хората умират, Корнелия. - баща ѝ я изгледа пренебрежително.
- Но не в собствения ми дом! - извика силно и, излизайки през вратата, силен трясък огласи коридора.
