Baby Doll ( Bulgarian )

Chapter 1 - Misfortune

-Заповядай, скъпи. - майка ми се усмихна леко като даде чифт чисто нови кецове на брат ми. - Честит рожден ден.

Те заменят износените му обувки, които той беше носил в последните две години. Беше пораснал доста и е трябвало да свива пръстите си в тези стари обувки. Единствената алтернатива са чехлите, на които той не е привържаник, ни най-малко. Никога не се е оплаквал въпреки това. Беше преди няколко седнимици, когато майка ми забеляза, че куца. След допълнително проучване открихме, че пръстите на краката му да са напукани.

Не можех да повярвам, че Джейки започва тийнейджарските си години. Малкият ми брат беше пораснал. Той e най - честният и истински човек. Заслужаваше много повече от едни кецове за рождения си ден, но можем да си позволим само това. Чувствах се ужасно, защото не можехме да ги опаковаме в хубава хартия дори. Трябваше да се борим да спестим пари за наема на апартаментската стая всеки месец. Стаята беше малка и повредена в някои области, но сме късметлии, че имаме покрив над главите си.

Откакто баща ми почина, преди пет години ,майка ми, брат ми и аз минахме през много етапи от ада. Първият беше скръбта, вторият изритването от къщата ни, третият беше че нямахме достатъчно пари и правехме всичко възможно, за да намерим подслон и четвъртият беше, че ние намерихме подслон, но майка ми трябваше да работи здравата.

Майка ми работеше, като секретарка във ветеринарна клиника. Собственика на апартамента, Ричард, притежаваше много имоти в Fleese, дори и ветеринарната клиника, затова той даде тази работа на майка ми. Но беше много зъл и хитър, защото беше богат все пак. Дори като секретарка майка ми трябваше да чисти тоалетните и животинските изпражнение, за да получава пълната си заплата.

Обстановката беше нечестна и усукана, защото майка ми не ми позволяваше да работя и заради това й помагах из апартамента. Тя спираше мен и брат ми от училище, за години понякога. Трябваше да напускаме училище, защото таксите на училището се покачиха значително, а дори другите училища бяха много по - скъпи. Това е една от причините ние да напуснем училище.

Изоставах в учението си, защото отказвах да започна училище ( като малка ). В периоди, в които с брат ми не ходехме на училище беше седмици или години. Варираха и много други ситуации, в които бяхме. Не можех да премина осми клас, а бях на седемнайсет. Беше ужасно неудобно.