zuzii

Здравей! Имаш ли интерес да откриеш активни автори и актуалните им творби? Тогава, посети профила ми. Ако не се интересуваш, извинявай  за безпокойството.

Вече съм на 20 години, времето много бързо минава...

НОВО!!! Тъмна мафиотска романтика... отделете време, за да я видите. ❤️
          https://www.wattpad.com/story/329174967

Нищо не се случва два пъти и
          никога няма да се случи. Поради тази
          причина сме родени без практика и ще умрем
          без рутина.
          
          И да бяхме
          най-тъпите ученици в световното училище,
          няма повторим нито зима,
          нито лято.
          
          Никой ден няма да се повтори,
          няма две еднакви нощи, няма
          две еднакви целувки,
          няма два еднакви погледа в очите.
          
          Вчера, когато
          някой произнесе името ти на глас пред мен,
          беше като роза, която
          пада през отворен прозорец.
          
          Днес, когато сме заедно,
          обърнах лицето си към стената.
          Роза? Как изглежда розата?
          Цвете ли е? Или може би камък?
          
          Защо ти, зъл час, се
          смесваш с ненужен страх?
          Ти си - значи трябва да преминеш.
          Щом минеш - значи е красиво.
          
          Усмихнати, прегърнати,
          ще се опитаме да търсим съгласие, въпреки
          че се различаваме като две
          капки чиста вода.

happy birthday to me...

Наскоро една приятелка ми каза да публикувам поезията си някъде, казах й, че е глупаво, но си помислих, че може би не е... Така че ще се опитам да разкрия малко от сърцето и мислите си в стихове.
          https://www.wattpad.com/story/297069854

Искам да споделя с вас едно стихотворение, което го писах днес. Бих искала да споделите мнението си...❤
          
          
          ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА
          
          Вървя по улиците,
          срещайки тълпи от хора,
          почти се изгубих
          
          Подминавам много лица,
          всяко носи със себе си по няколко емоции
          Един притеснен,
          дори ужасен
          Отчаяние се вижда от натъжените му очи
          
          Подминавам историята на човешките животи
          Хиляди емоции,
          се вихрят около тях
          Емоции,
          скрити под маски 
          
          Очите не могат да скрият
          Историята, написана в очите им
          Няма да ме оставят до края на дните ми
          
          

Днес ставам на 18 години...

_Зима на века_
          
          Ние хората, 
          се гледаме с презрение, 
          хвърляме кал на краката си, 
          безцелно ходим, 
          с безизразни очи, 
          без емоции, омраза и завист.
          
          Ние забравихме жестовете, 
          малките усмивки, 
          ръкостисканията,
          думите с многото значения, 
          срещите под звездите, 
          уважението и взаимното обичане.
          
          Дори не виждаме, 
          годините от живота 
          да отлитат с един порив на вятъра, 
          който мете листата 
          и замръзва земята под краката ни, предвещавайки зимата на века.
          
          ~ Тази поезия е лично моя, исках да я кача на стената си. Бих се радвала да изкажете мнението си!♡ ~

Може ли да помоля някоя добра душичка, да ми предложи филми, сериали, книги или истории тук в уатпад, които са ви харесали, за да имам с какво да си запълвам свободното време. Тъй като съм си изчерпила своите... ❤