Новият ученик тръгна към моя чин. Сърцето ми забърза ритъмът си. От близо беше толкова красив. Настани се до мен и постави раницата си до чинът. Погледна ме и обърна поглед към дъската. Беше с бяла риза и черни накъсани дънки, които бяха доста тесни. Без да исках съм прехапал долната си устна. Той забеляза това и се изсмя, аз се стреснах от тази негова реакция. Приближи се до мен и ми прошепна:
-Когато ще ме оглеждаш го прави незабелижимо!
Целият се изчервих, той ме погледна и се обърна напред. Не трябва да се повтаря това. Не трябва да става нищо между нас... Дори приятели...
Ти така казваш, но след време ще бъдете повече от приятели даже.
