Стихнаха думите в мен
и чувствата вече ги няма.
В този свят коварно студен
можех ли друга да стана?
Не искам вече да пиша
и музиката загърбих.
Нямам сила да опиша
в какво се превърнах.
Все по-трудно е всичко
и пътят се губи в мъгла.
И е все по-трудно да дишам
и все повече затъвам в самота.
Светът е все по-далече.
Mога ли да го спра?
Изгубих силите си вече.
Как хората да разбера?
И ако някой е така самотен
какъв е смисълът в това?
Всеки иска да бъде обичан,
а от мен все бяга светът.
Не искам вече да пиша!
Всеки иска да чете за любов,
но никой мен не обича...
Да пиша ли? За какво?!
Стихнаха думите в мен.
Остана една празнота -
в душата ми расте всеки ден.
Но да я опиша нямам слова.
