Глава 5
* 3 дни преди това*
Отворих вратата съвсем леко, за да не събудя нашите. Все още спяха. Отдъхнах си, че ми остават поне още около час живот, защото след като разберат къде и какво съм правила ще ме убият.
- Здравей мила... как мина?! - чу се майчинския глас на мама от стълбите. Изпсувах мислено но след това нещо ми присветна. Мила?! Как е възможно да е толкова приятелкси настроена. Съвсем се обърках. Чудех се какво да кажа. След няколко секунди мислене стана прекалено странно и просто измънках едно "добре". С бърза крачка се качих нагоре по стълбите и затръшнах вратата на стаята си след мен. Взех телефона и започнах да търся из контактите докато не намерих човека който търсих. На телефона беше изписано "Крис". Натиснах върху името и след това графата за съобщения. Начатках на бързо това: " Има ли нещо което не знам." . След минута получих и отговор:
" Спокойно, вашите мислят че си била на преспиване в Мадисън. Нали ти казах да не се безпокоиш"
Отдъхнах си и оставих телефона върху леглото. Изкарах една хавлия от шкафа. Съблякох дрехите си и влезнах под душа. Топлата вода приятно минаваше през цялото ми тяло. Затворих очи и се върнах на спомените си от снощи. Бяхме на студения хладен въздух, прегърнати и целуващи се. Той беше взел от колата едно одеало и го беше постелил върху пясъка. Бяхме легнали на него и гледахме звездите. Не след дълго заниманията ни станаха малко по различни...... Отворих очи замаена от спомена. Водата все още си течеше, но вече по хладка. Увих се в кърпата и излезнах. Леганах в леглото. Мислите ми все още си останаха на плажа и едва ли скоро щяха да ме напуснат.
YOU ARE READING
Spaces Between Us ( With Dolan Twins)
FanfictionКакво се случва, когато се влюбиш, а когато се влюбиш истински?! Ами ако тази любов е невъзможна. Любов която не може да продължи само заради някакви си километри. Но, не..... Това е Вайълет Шенър. Тя ще изпита чувството, което всяко момиче изпитва...
