"Боулдър", [мафия, 18+]

Глава 7.| Километър и половина по-далеч

19 януари 1999
Боулдър, Колорадо

– Добър вечер! Полицай Андрю Симс – представи се мъжът, държейки картата си обърната към жената, отворила вратата.

– Разследващ полицай Монти Конъл – добави вторият мъж, който правеше същото със своята.

– Търсим г-н Джеймс Макуин – каза Андрю.

– Скъпи, търсят те... От полицията... – жената се извърна обратно към униформените, когато видя, че Джеймс вече се задаваше откъм детската стая на сина им.

Седемгодишното им момче Флин търчеше след него.

Съпругата се загърна повече в плетената си жилетка, заради ледения вятър. Служебните светлини на полицейския Форд мигаха безмълвно със синия си цвят във фона.

Жената отстъпи назад, оставяйки съпруга си да застане пред господата.

– Ще се наложи да Ви арестуваме – заговори Монти и посегна към белезниците, висящи на колана му.

Джеймс не каза нищо, просто кимна. Взе якето си от закачалката и заобува обувките си.

– Какво се случва? Нали чакахме делото? – съпругата не спираше да се притеснява.

– Успокой се, скъпа. Всичко ще бъде наред – Джеймс целуна челото ѝ, а след това клекна пред малчугана: – Татко ще се прибере скоро. – Усмихна му се топло, грижовно, истински, и го прегърна силно.

– Но, тате, аз не искам полицаите да те взимат – каза дребосъкът, а след миг насълзените му очички почнаха да преливат. Той ги разтърка.

– Налага се да отида с тях за малко, а когато свършим работата, ще се върна – бащата насили последвалата горчива усмивка.

Полицаите изчакваха търпеливо. Винаги бе много трудно, когато арестуваха хора с деца.

Когато Джеймс се изправи, Монти Конъл подаде белезниците напред, макар мъжът все още да бе с гръб към него. Заподозреният доброволно протегна ръцете си, за да бъдат закопчани. Халките щракнаха.

Андрю и Монти придружаваха от двете страни Джеймс. Той крачеше с умерен ход към патрулката.

От прозорците и терасите на съседните къщи и жилищни блокове надничаха любопитни очи. Какво се случваше? Нали във вестниците друго пишеше? Хората приказваха помежду си, но истината бе, че никой не знаеше историята.