Очи на сляп, език на болен
*(сборник с разкази) 2012 г. изд. "Жанет 45" (номиниран за наградата "Хеликон" - 2012г.)
https://itunes.apple.com/fr/book/oci-na-slap-ezik-na-bolen/id578058449?l=en&mt=11
Антекера в отразеното небе
Освен утрините, когато лицето не знае, че има брада, обичам също рутината. Харесва ми бавното протичане на повтарящи се дни, когато от наблюдател ставам огледало. В такива дни преставам да меря събитията със собствените си длани, пръсти, погледи и с ума си. Тогава свеждам плановете си до керван с една камила. Намеренията и целите ми, както виждате, са дребни - могат да се нарекат лилипутски. Едни пигмеи в света на мащабно мислещите. Предпочитам малкото пред голямото, бавното пред бързото, тихото течение на познати мисли, пред хаоса на реалния свят, в който собствените ми ценности нямат стойност. Казвам това, за да разберете с какво колебание предприех едно търговско пътуване, което бе продиктувано от от маловажна, но любопитна подробност. Може да се каже дори - от един слух.
След дълъг ден, започнал в шест сутринта в София, полет до Барахас, последващо прекачване от Мадрид за Малага, и после път с кола, около десет вечерта се добрах до градчето Антекера. Собственикът на фабриката за килими Исидоро Гутиерес, ме чакаше, усмихнат широко и свойски. Покани ме на вечеря. Тази вечер няма да говорим по работа, каза, ще говорим за необичайни неща и когато седнахме след първите чаши вино започна да ми разказва за конете си. Бях чувал някои от историите за тези коне, но понеже конете не са хора и се непредвидими, всеки път чувах нещо ново. Негов кон, Орион, избягал преди седмица и когато се върнал след три дни, бил здравата изпохапан. На места кожата му била раздрана, а очите му били кръвясали. На платото, на десетина километра от къщата на Исидоро открили няколко убити вълка. Били хапани от едри зъби, вероятно конски. Завърналият се кон сега бил на транквиланти, бил плашлив и с омекнали колене, и ездачът му го успокоявал както може, баел му, палел му снопчета козина от глиган, кадял с кандило, отвличал му всячески вниманието, пускал му Моцарт или го учел на паркур. Орион го гледал с огромните си поаленели очи. Представяш ли си, каза Исидоро, имам кон гладиатор, кон боец, но времената, ветеринарят и разпоредбите ще го превърнат в балерина. Времената са такива, че затриват всичко странно. Животинските и човешките нагони вече не са приемливи. Тръпките и импулсите, които ни движат, трябва да са премислени. Всичко трябва да е цивилизовано. Аз затова, заключи по-късно след втората бутилка вино, затова я държа тая фабрика, където всичко се прави ръчно, както е било при дядо ми. Мо-о-оже, каза протяжно, да го наречеш странност, която ще ми съсипе бизнеса. Аз съм консерватор. Мисля, че ние хората не сме се променили много за триста години. Защо нещата, които са ни радвали преди, не могат да ни радват и сега, ами ни трябват нови. Все нови, а новите радости, знаеш, радват само мозъка, те са бързи радости. Ударни. Те са като куршуми в определен мозъчен център. Да, така може да се каже. Старите радости бяха мудни радости. Меки и протяжни. С тях можеше и един живот да се изкара без да се сменят. Но, да се върнем към килимите. Може да се смееш, ако си външен човек, но не, ти си ми клиент – ти си от моята страна. Знаеш за какво става дума.
Така беше. Бях купувал няколко килима и бях го спечелил не с количеството, което купих, а с килимите, които избрах. Както Исидоро каза, когато се разделихме преди лягане – купуваш винаги това, което не ми се продава, а сега си дошъл за нещо, което нямам право дори да ти покажа. Бе самата истина и исках да го видя. Най-скъпия, още недовършен и най-пазен килим, откакто съществува фабриката.
Спах лошо през нощта. Трудно понасям жегата, а още по-трудно климатиците. Климатиците в чужбина винаги ми носят нови болести. Аз съм кекав. Към осем сутринта помолих в кухнята за студен чай. Взех го и се настаних под най-дебелата сянка. След малко до мен седна Исидоро. Изглеждаше ми уплашен, не го и криеше. Седна, допрял юмруците си и каза: сънувах сън с тоя кон, който беше избягал. Орион съм го яздил много пъти. Познавам му стъпката и нрава добре. Сънувах, че аз съм конят. Сънувах, също, че го яздя. Аз бях и ездачът и конят. Хвърлях от гърба си самия себе си. Ритах, в съзнанието си на кон, с предните копита падналия ездач. Същевременно бях ездачът и ме болеше. Събудих се облян от пот, но това не ме уплаши. Та това бе само сън. Уплаших се като видях, че имам синина на гърдите. Ето, откопча ризата си и ми показа синина на гърдите си с форма на подкова. Не, не съм падал от леглото и не ходя насън, изпревари въпросите ми. Може би трябва да взимаш приспивателни, казах. Тогава и конете ще спят. Не, друго е, отвърна и после не подхвана тая тема.
В ранния следобед подсетих Исидоро, че искам да видя килима.....
