Събудих се.
Скочих от леглото и веднага се запътих към гардероба. Отворих крилото с дрехите на закачалки. Избрах си любимият ми черен панталон, черна копринена риза и мочта гордост: черни лачени ботуши с платформа и бял пух отвътре.
Облякох се и грабнах чантата си. Затворих входната врата на апартамента с трясък.
Сигурно съм събудила нашите. Но на кого му пука?! И без това им беше време да стават. Аз от друга страна обаче, ако не побързах щях да закъснея за часа по физическо. Кой слага физическо за първи час когато започваме училище в 8:00!!!
Хубавото бе че училището ми бе на 5 минути от блока ми.
Блъснах вратата на съблекалнята и пуснах чантата си на пейката, която се намираше на лявата страна на малка стая с нисък таван и прозорец с две крила.
Сара и Ками, момичета от класа ми, с които се разбирах много добре, (не че с останалите не се разбирах, де) вече се бяха преоблякли и седяха с крастосани крака на пода. Щом ме видяха се усмихнаха. Ками каза:
- Хей, Кат! Как я караш?
Тъкно щях да отговоря, когато Сара ме прекъсна:
-Ще имаме часове с "б" клас цял ден.
"Не, само това не!!!!!!!!!!!!!!!" - изкрещях на ум. Но на глас казах само:
- Сериозно ли? Ужас!
- Чух, че имат нов ученик. - съобщи Тамара докато влизаше.
Стана ми смешно. На "б" клас им се падаха все грозни момчета. Единственото им добро попадение беше момиче на име Кая. Горките те. :)
- Сигурно е поредният грозник.- подхвърлих аз докато си обувах клина.
- Да, поредният самохвалко пристига! - опита се да надвика смеха ни Сара.- Ей, Ей! Звънецът би! Не искам да закъснявам! Да вървим!
Влязохме в салона. Беше празен. Само аз и момичетата.
Взехме топка и започнахме играта на волейбол. Тъкмо щях да бия сервиз, когато Иво и някакво момче, което не бях виждала преди, влязоха с гръм и трясък. Разсеях се. Чу се плющящ звук и ръката ми почервеня. Но това, което притъпи болката беше,че топката удари новото момче в корема.
Смехът и на двамата секна.
Иво, висок, рижаво-рус, от "б" клас, започна да се хили като идиот.
-Браво! Тва е незаменимо! Кийт, само как те фрасна!
На другото момче, обаче хич не му беше до смях. Беше се превил и стискаше корема си.
Засмях се, но все пак отидох да видя какви щети съм нанесла на горкото, дяволски красиво момче със златисто-руса коса и тъмно сини очи, в които нищо чудно всеки миг да потънеш...
"Какви ги приказвам!" - скастрих се на ум.
-Добре ли си? Има ли кръв?- попитах с надежда аз.
- Добре ли ти изглеждам? - момчето повдигна вежди, но след като ме огледа се усмихна и добави с глас на професионален флиртувач. - Хей, извинявай. Май ... не се запознахме. Аз съм Кийт. Нов съм.
-Да, знам. Аз съм Катерина. И щом си добре аз нямам повече работа тук. Чао!
Обърнах се и се озовах лице в лице или по-точно нос в нос с Иво.
-О, здрасти!- казах и се отдръпнах. Беше ми неловко, но май добре го прикрих.
- Здрасти! - каза той.
Никога не ме е наричал по име. Може би си мислете, че не е голяма работа, но ... е ... за мен е. Човек ще рече, че изпитва гаден вкус в устата или по-лошо! Сигурно се задушава, когато произнася "Катерина".
Иво ме гледаше така сякаш преценяваше колко бих струвала, ако ме продаде.
- Хей, да те питам, още ли ходиш на Британика*? - попита той след десет секунди неловко мълчание.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Британика- алианс, в който се обучават хора от всякакви възрасти в изучаването на чужди езици срещу висока такса.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- Да, защо? - изненадах се. Какво го интересува дали още ходя! Това си е моя работа! Е, и на майка ми, и на баща ми, и на приятелите ми... Но както и да е, схванахте мисълта ми! Работа е на всички други само не и на него!
- А, просто питах. - Иво се усмихна и излезе от салона, като дърпаше Кийт за яката на бялата му блуза, а той още се превиваше от болка.
Да бях оцелила малко по- надолу от корема му!
Аз отново взех топката и този път успях да прехвърля мрежата без да ударя някой.
След часа се преоблякох бързо, за да не се засичам с момичетата от "б" клас. Не че ги мразя, просто компанията на някои от тях не ми е особено приятна. ( Ако някое момиче от "б" клас случайно прочете това, много съжалявам. Просто съм откровена. А и по-горе казах "някои от тях", не всички.Пък и знам, че и те не ме харесват особено. Е, има такива, които наистина харесвам. Но те са малцинство.) Качих се нагоре по стълбите, чак до третия етаж, после се сетих, че Сара ми каза, че часовете на двата класа ще са общи цял ден. Призля ми като си помислих как ще трябва да слушам опитите на новия да ме сваля. Блях!!!!!! :(
Запътих се към стаята по математика. Тя се намираше в края на коридора. Но не знам как да я опиша. Класна стая като класна стая. Има много чинове (но не достатъчно, за да поберат 40, че и повече ученици!) подредени в три редици, две големи бели дъски, а на бюрото на госпожата, чието име няма да спомена тук, защото не е редно (защита на личните данни ;) ), има компютър, много чертожни материали, като големи разностранни триъгълници, грамадни линии и т.н.
Моят чин е третият на средната редица и седя до едно момче, което сякаш живее, за да дразни мен и Сара.
Настаних се и звънецът би. Ученици и от двата класа започнаха да прииждат като шумно тряскаха вратата и хвърляха раници на пода. И "да не повярваш" Кийт и Иво се нацидиха на моя чин. Кийт попита:
- Може ли да седнем тук?
И преди да кажа не, те вече вадеха тетрадките си.
Тъй като чинът е от две места, се наложи да седна на железата между седалките, а момчетата от двете ми страни. Направо ме сплескаха! Чувствах се като току-що направена палачинка!
Денят минаваше бавно, а момчетата бяха залепени за мен като пиявици! Да имаше как щяха да идват с мен в тоалетната! Единствено Тами успя да ме оттърве от тях преди да си тръгна от училище. Оставаше само да разберат и къде живея и щеше да е върхът на сладоледа!
**************************************************************************
Това е първата глава на историята! Ако ви е харесала, моля, коментирайте и гласувайте!
Благодаря! Ще пиша още, ако разбира се вие да искате. :)
nadiast :*