Гледна точка на Тони
Снощи беше тежка вечер. Стояхме може би до 4 часа сутринта. След като Гилински си тръгна, Ванеса реши, че ѝ се купонясва яко и направихме парти край басейна. Никой не възрази всички се съгласихме и изнесохме колоните навън. Облякохме си банските, а някои дори и с дрехите скочиха в басейна. И под тези някои, разбирайте Ливай и Бруклин. Ливай просто е странен, а Бруклин беше пияна и говореше несвързани неща. Не че, когато е трезва говори адекватно, но да.
Ванеса и Диего се натискаха няколко пъти, а моето момиче реши да се позабавлява с мен и ме бутна в басейна. Аз също бях от тези, които бяха в басейна с дрехите. Наложи се да отида и да се преоблека, но Елизабет ме заключи в стаята. Не знам какво ѝ стана. След петминутно молене да ме пусне, тя отключи вратата, но също влезе в стаята, а палавата усмивка не слизаше от лицето ѝ. Знаех какво искаше и нямах нищо против желанието ѝ.
Та да, на сутринта, както предполагате всички сме с ужасно главоболие и някои от нас повръщат. Тази вечер обаче купона щеше да продължи и не знам как ще се справим утре с Наташа. Ще бъде по-трудно отколкото си мислим. Гилински може би е прав. Може би наистина идването ни тук беше грешка. Но определено не заемам неговата страна и не искам да се събират с Ванеса. Достатъчно я нарани, а тя заслужава да бъде щастлива и Диего е точният човек. Прави я щастлива. Отново се вижда блясъкът в очите ѝ. Усмивката сияе на лицето ѝ и енергията, която излъчва е по-добра. Този мексиканец ще ѝ докаже, че не всички момчета са еднакви.
-Къде е склада?-Бруклин влезе в стаята, като залиташе леко и се блъскаше в стените.
-Няма склад. В Маями сме.-отговори ѝ провлачено Теса.
-В Маями ли сме? Кога дойдохме?-попита още по-объркано напушената жена в стаята. Бруклин можеше да е най-голямата от нас, но се държи неадекватно през по-голямата част от времето. На 26 е, но поведението ѝ определено не отговаря на годините.
-Mi hermana*, спри наркотиците. Не ти се отразяват добре.-измрънка Ливай и се сгуши още повече в Джонсън. (*сестра ми*)
-Càllate bastardo*, още ми дължиш бонбони.-изсъска му тя, а Ливай само присви очи и ѝ изшътка.(*млъкни копеле*)
-Може ли да говорите на английски? Не всички говорим испански!-обадих се и спечелих неодобрителния поглед на блондинката.
-А ти нали си наполовина испанец?-повдигна вежди и скръсти ръце.
-Puta!-изплюх и тя се засмя.
-Браво, хеликоптер! Напредваш.-запляска с ръце и излезе от стаята.
Елизабет и Ванеса влязоха в стаята и не изглеждаха в настроение. Те двете може би пиха най-много снощи. Елизабет просто се просна на дивана до мен и сложи главата си в скута ми. Започнах да си играя с косата ѝ и се замислих какво да ѝ подаря. Нямах време да купя подарък, защото буквално научих вчера. Какво да ѝ подаря? Какво би ѝ харесало? Ами да! Гривната, която купих от нея! Бях забравил за нея. Добре, че винаги стои в джоба на якето ми.
***
Всички се приготвяхме за дискотеката и аз приготвих гривната на Елизабет. Имах време по-рано днес да отида и да купя кутийка, за да сложа гривната някъде.
Елизабет излезе от банята по халат, а аз не се сдържах и я огледах от главата до петите. Може да съм я виждал и с по-малко дрехи, но никога няма да ми омръзне тази гледка. Приближих се и застанах зад нея, като обвих ръцете си около талията ѝ и започнах да целувам врата ѝ. Тя се изкикоти леко и се обърна към мен. Извадих кутийката от джоба на дънките си и ѝ я подадох.
-Какво е това?-попита момичето пред мен и взе кутийката. Огледа я и я отвори. Очите ѝ засияха и взе гривната.
-Тази гривна я купих от теб. Още от самото начало беше за теб, но не можех да ти я дам. И...сега малко забравих за рождения ти ден и нямам друг подготвен подарък.-обясних, като се почесах зад врата.
-Тони, благодаря ти! Това е най-хубавото нещо, което съм получавала.-отвърна Елизабет и ме целуна. Радвам се, че не е ядосана, защото забравих за рождения ѝ ден.
Гледна точка на Елизабет
Не знам от колко време сме в този клуб, нито колко чаши изпих, откакто съм тук, но пукаше ли ми? Не! Ставам на 23, кучкиии.
Определено бях пияна. Алкохолът течеше във вените ми и беше превзел умът ми тотално. Нищо не можеше да провали този момент. Погледнах към сепаретата и видях Тони да стои там с брат си. Пиеше някакъв алкохол и беше толкова хубав. Иска ми се някой ден да се оженим. Чакай! Какво? Господи, алкохолът не ми влияе добре на мислите. Или пък може би наистина искам? Винаги съм си представяла как отивам пред олтара и там ме чака Тейлър, но после нещата се промениха и си ни представях с Ливай, но и там не се получи. Сега си се представям с Тони и се надявам този път да не се провалят нещата.
Докато си мислех за сватбата ни с Тони видях как някаква блондинка се доближава до бъдещия ми мъж. Тази за каква се взе? Оставих чашата си на бара и веднага закрачих към тях. Извадих пистолета си и го опрях в главата на кокошката.
-Какво правиш? Свали пистолета!-извика Тони, но не му обърнах внимание.
-Сега миличка, на петички се обърни и вкъщи се прибери. Нали?-усмихнах се на момичето, а то изглеждаше уплашено до смърт. Значи добре се справям.
-Д-да.-каза заекващо и веднага побягна. Аз се засмях и прибрах оръжието си. Обърнах се към Тони, а той ме гледаше объркано.
-Какво беше това?-попита.
-Не обичам да деля! Пазя си това, което е мое, Лопез!-казах му, а той се усмихна криво и се приближи към мен.
-Хм...интересно.-измрънка, а аз само се усмихнах самодоволно.