Сутринта, когато се събудих Зак и Кейтлин ги нямаше. На леглото бе оставена бележка, на която пишеше, че ще се видим в парка до училище, час преди изпита. Запътих се към банята и извърших сутрешните си процедури. Потърсих Зейн, но очевидно отново е отишъл във фирмата по-рано. Баща му е на почивка и в момента Зейн се грижи за цялата фирма. Не искам да знам колко му е трудно.
Извадих сини дънки и едноцветен пуловер. Поне от това, което виждах, навън бе доста студено. Сложих най-нужните неща в малка кожена раница, обувайки сивите си високи ботуши. Повиках такси, тъй като не исках да ходя пеша в този студ.
Извадих ключовете си и отключих възможно най-тихо. Найл сигурно все още спеше, а не исках да го будя все още. Още с влизането в апартамента, усмивката ми изчезна. Из целия хол имаше разпиляни дрехи и не бяха само тези на Найл. Страх започна да обзема цялото ми тяло. Молех се да не е това, което си мисля. С плахи крачки се запътих към спалнята.
С треперещи ръце, отворих вратата на спалнята. Сърцето ми падна в краката, разбивайки се на милиони парченца. Сълзи закапаха от очите ми, търкулвайки се по бузите ми, след което падаха на пода, точно до разбитото ми сърце. Никога досега, не бях изпитвала толкова голяма болка. Ума ми казваше да тичам, да избягам от тук. Но тялото ми не го слушаше. Седеше там и дори не помръдваше. Погледът ми бе замъглен, но ясно виждах момичето до моят Найл.
Моят Найл.
Беше ли наистина мой?
Може би не.
Затворих за момент очи, а щом ги отворих видях Найл, взиращ се шокирано в мен. Погледна все още спящото до него момиче, след което върна погледа си отново върху мен. В следващата секунда седеше срещу мен. Ръката му се опита да хване моята, но се отдръпнах. Не исках да ме докосва с тези ръце, с които е докосвал нея. Нямах сили да погледна към него. И не исках. Чувствах се като глупачка. Глупачка, която стои на вратата на спалнята му, с неговите инициали на ръката си, докато той е мачкал чаршафите с друга.
- А-аз мога да обясня... - започна с треперещ глас.
- Не. - поклатих глава. - Не можеш. - събрах сили и вдигнах глава. Сините му и тъжни очи, следяха всяко едно мое движение. Краката ми решиха да послушат ума ми и се задвижиха.
- Маделин, моля те, просто ми позволи да ти обясня. - Найл извика зад мен. Спрях рязко, обръщайки се към него.
- Не, Найл. Не искам обяснения. Не искам нищо от теб. - изкрещях. Потока от сълзи беше спрял. Поне засега. - Съжалявам, че не мога да ти дам това, което тя ти дава. Наистина съжалявам, Найл. Дадох ти всичко, което имах. Всичко, което можех да ти дам. Съжалявам, че не е било достатъчно. - казах тихо. Погледнах за последен път към него, преди да изхвърча от апартамента.
- Маделин! - бе последното нещо, което чух преди да се кача в първото такси, което видях.
Преди винаги намирах поне една причина, за да му простя. Но сега, сега и хиляди такива да намеря, не бих могла да му простя. Защо точно с нея? Защо д Изабела? Не намирам обяснение за всичко това. Какво не му дадох, за да ми причини такова нещо? Забравях себе си, заради него. Пренебрегвах собствените си желания само и само, за да бъде той щастлив. Наистина ли бях толкова сляпа през всичкото това време, за да не видя всичко това. Найл винаги се връща при нея, със или без причина. Нима бях толкова сляпа, за да не забележа, че аз съм само пречка между тях?
И в този момент, когато вървя към стаята си, със стичащи се сълзи по лицето ми осъзнах, че всичко приключи. Този път завинаги. Найл вече не бе мой. Найл вече не ме обичаше. И в този момент, сядайки на леглото, болката се увеличава. А аз не мога да направя нищо, за да я спра. Но знам, че ще го запомня. Ще запомня ароматът му, всеки инч от тялото му, гласът му, прекрасния му смях. Допирът му ще остане завинаги запечатан в ума ми. И колкото и да искам да го забравя, знам, че сърцето ми няма да го позволи. Ще ми напомня за него, във всяка възможна секунда.
А при спомена, сърцето ми ще се свива от болка.
Всеки път.
С всеки спомен.
Благодарение на Найл, разбрах какво е любов. Също така, благодарение на него, разбрах какво е да бъдеш наранен.
Обичах го.
Обичах го силно.
Но може би не беше достатъчно.
Найл открадна любовта, която пазех за себе си, а аз бях достатъчно глупава, за да гледам как я дава на друга. Питам се, дали някога ме е обичал или съм била просто играчка за него? Предполагам, не съм достатъчно добра за него. И едва ли някога ще бъда. Той иска само най-хубавото, най-доброто. И, мамка му, толкова съжалявам, че това не съм аз. Сякаш чувам името му и се разпадам. Той има такава власт над мен, а дори не го разбра.
Въпреки това, което видях. И въпреки, разбитото ми на милиони парченца, сърце, аз го обичам с всяка една част. Едно време казваше, че ме обича. Какво се случи с това? Любовта му не беше истинска. Още в мига, когато ме целуна за първи път, знаех, че не трябва да го допускам до себе си. Но мислех, че той ще е различен.
Грешах.
Трябва да затворя книгата наречена ''Найл''. И никога повече да не я отварям. Изправих се от мястото си и изтрих сълзите си. Имах изпит и трябваше да го взема. Въпреки Найл, въпреки Изабела. И въпреки болката в сърцето си.
И ще го направя.
Никълъс Нюман не ме е научил да съм слаба.
Не. Напротив.
Научи ме, че съм силна много повече, отколкото предполагам.
Отидох в банята и измих лицето си. Цялото бе червено и подпухнало заради сълзите. Съблякох дрехите си и се мушнах под душа. Точно от това имах нужда в момента. Облякох обикновен черен клин и широк суитшърт. Взех малката си раница и се запътих към мястото, което Кейтлин и Зак бяха определили. Телефона ми започна да вибрира в джоба. Името на Зейн се изписа на екрана.
- Искам да ги разбиеш на този изпит! - изпищя весело, още преди да кажа и дума.
- Ще се опитам. - промърморих тихо, но достатъчно силно, за да ме чуе.
- Станало ли е нещо? - попита. Можех да усетя загрижеността в гласа му.
- Да. - захапах вътрешната стана на бузата си, в опит да задържа напиращите сълзи. - Но ще ти разказвам довечера. Наистина не ми се говори сега. - въздишка се изплъзна от устните ми. - Ще се видим довечера.
- Успех, Мади.
Ще дам всичко от себе си, за да взема този изпит, да вляза в желания колеж и да бъда далеч от Найл.
От мъжа, който разби сърцето ми.