Предложи ми нещо

18. Подлудяваш ме

-Мамка му! Какво за бога си направил с три провинения за седмица? – попита шокирано Джъстин.

Макар че, той беше много по-палав и лош ученик от Уил.

-Сбих се... Заради момиче.

-Това обяснява всичко.. – Въздъхна Джъстин. – До 10 минути съм при теб.

----------

Тами все още стоеше шокирана в офиса на шефа си. Какво по дяволите се случи? „Той те целуваше като Бог, ето това се случи!" от някъде в главата й се чу едно досадно гласче, което се обаждаше, когато му скимне. Какво, ако телефонът му не беше звъннал? Е, както си и помисли, гласчето предпочете да мълчи. Винаги ставаше така, когато задаваше сложни въпроси, то предпочиташе да замълчи.

Тами огледа отново офиса, когато погледа й се спря на бюрото и тя се изчерви. След което бързо поклати глава и започна да събира и подрежда листовете, когато вратата се отвори.

-Ухааа, какво е станало тук, война ли? – чу шокирания глас на Холи.

Тами сложи документите и се обърна към приятелката си. Какво можеше да й каже? Та дори самата тя не беше сигурна какво се е случило.

-Знаеш ли, трябва да си вземеш телефон. Неоткриваема си! Добре, че срещнах случайно Моник, която каза, че си тук и, че шефът е изхвърчал от офиса. Виждам, че прозореца не е отворен, значи е друго, за да се ядоса до толкова, че едва ли не да разруши офиса си.

-Не знам, какво стана. – Тами каза сериозно. – Даде ми заема... след това.. някой се обади, той се ядоса и излезе.

Наистина беше по-добре да премълчи истината, отколкото да си изгуби работата.

-Готина рокличка. Да отидем да ти вземем един телефон, а? – попита Холи, докато й помагаше да събере последните листове.

-Не съм сигурна, че ми трябва, а и парите... с тях трябва да си платя наема в мотела... – щом каза това тя веднага млъкна. Беше се изпуснала, а не биваше.

-Живееш в мотел? – попита я Холи, но без следа от подигравка.

Тами заби поглед в земята, срамуваше се, от това, което беше направила и от това, което баща й й причиняваше. Не искаше да говори с никого за това, освен с Джей.

-Виж, споменах ти, че се преместих в собствен апартамент... Достатъчно е голям. Има две спални...

-Холи... – Тами я погледна, знаеше какво се опитва да каже и колкото и мило да звучи, не можеше да приеме. Със сигурност наемът беше космически, а тя не можеше да си позволи да харчи прекалено много пари, докато не спести достатъчно.

-Наистина ще се радвам да живеем двете. Няма да ти се налага да плащаш. Апартамента е лично мой и няма да ти искам наем. А и.. до сега не съм имала съквартирантката. -При едно условие. – каза Тами и насочи пръст към нея.

-Разбира се.

-Аз ще пазарувам и когато събера, достатъчно пари ще започна да ти плащам наем! – заяви Тами.

Холи се разсмя, докато слагаше и последните листове на бюрото.

-А, ето го и моето условие! Сега, ще те заведа да си купиш телефон, а довечера, след работа, ще ти съберем багажа и ще се преместиш при мен.

-Слушам и изпълнявам. - Тами започна да се смее.

От автора: Частта беше готова отдавна, но от тичане по университета и оправяне на документи, все не ми оставаше време да я довърша. Тепърва предстоят интересни неща между Джъстин и Тами. Какви? Ами все още ги обмислям, но се надявам да ви харесат. Надявам се да не сте изгубили интерес и частта да ви хареса. Ще очаквам мнението ви!!

П.с. Вече официално съм студентка!!! Нямам търпение да започна семестъра!! Който иска, може да следи блога ми. :3 https://beastlyladyblog.wordpress.com/