Отвлечени

Глава 2

*В самолета*

Веси стоеше нервно на седалката. Беше я страх от високо. А и това й беше първия полет.
Грабна телефона си. Тя нервно написа:
"Страх ме е!"
Ръцете й трепереха.
След няколко секунди дойде и отговора.
"Спокойно!" "И ти от самолета ли пишеш *учудено изражение*?" "Няма ли да предизвикаш турболенция или нещо от сорта *започна да се хили като изтеричка*?"
"По дяволите! Какво е това успокояване!?"
Понечи да напише още нещо, но съобщиха, че самолета излита. Вкопчи се в седалката. Усети, че корема я заболя, а ръцете й изтръпнаха.

*Няколко часа по- късно*

Мила се разхождаше из града. Разгледжаше магазините и си търсеше дрехи. Това момиче имаше гардероб, колкото цяло имение. А и за нея беше нормално. Защо ли? Защото родителите й са мулти милионери, но сега бяха заминали за Франция. Момичето извади телефона си и писа на приятелката си.
"Пристигна ли, ве?"
"Да! Сега повръщам!"
Отговора я разсмя. Мила започна да се хили, като идиот.
"Толкова ли зле мина?"
Попита я. Все още се смееше, но по- нормално, заради странните и уплашени погледи, които минувачите й хвърляха.
"Разбира се, че да!!!"
Тя леко се притесни. Знаеше за ужасния страх на Веси от високо.
"Стой там, ще те взема"
Написа и се запъти към колата си. Запали ферарито и се запъти към летището. След няколко минути път стигна летището. Излезе и тръгна да търси приятелката си. Минаха 20 минути, докато не я видя на един от изходите. Беше седнала на една от пейките в сградата и се озърташе.
- Веси!- викна.
Момичето я погледна с чаровна усмивка. Изправи се и тръгна към нея.
- Радвам се да те видя!- каза като, я прегърна.
- Жива си!
Отговори на прегръдката й.
- Кажи ми хубав хотел. Защото трябва да си легна?- попита Веси.
Виеше й се малко свят, а и корема още я болеше.
- Какъв хотел?! Никакъв хотел! Ще отседнеш при мен и без противоречия!- каза Мила.
По- голямото момиче се сепна. Беше й толкова неудобно от това. Чувстваше се като нахално.
- Не! Няма да стане!
- Напротив! Ще отседнеш при мен и точка! Не искаш да си покажа лошата страна!- каза тя.
- Не искам да ти се натрапвам, донсенг! Ще се оправя! Имам достатъчно пари!- започна да се оправдава.
Мила я изгледа странно.
- Не ме интересува, че имаш пари! Въобще няма да ми се натрапваш, а родителите ми са във Франция. Така че ще се настаниш при мен!- каза твърдо.
Другото момиче скръсти ръце, но въобще не и беше до спорове.
- Добре, при едно условие!-заяви тя.
Тя я погледна изпитателено и направи жест да продължи.
- По-късно ще ме разходиш из Сеул!- съобщи Веси с тъпа усмивка.
- Хубаво! Ще те разходя из Сеул!
Двете момичета се качиха във ферарито и потеглиха.