Последен дъх....

part 1-Това наистина ли се случва?

-------От името на Тини------

След като се събудих погледнах календара и часа.Дата:19.03.,Час:7:00.Станах от леглото и отидох в малката ми баня.Забравих да кажа,че преди мама и тате да починат бяха ремонтирали къщата и от една съборетина се превърна в хубава малка уютна къща....Извърших сутрешните си процедури,които бяха:Миене на лицето,миене на зъбите и да си среша кафяво-русата ми коса.Излязох от банята и застанах пред гардероба,а от него извадих един син клин на райета и една бяла къса туника с син надпис,който гласеше:"Обичай,за да те обичат!" и направих една рибена кост на опашката си.Взех лилавата ми раница и сложих предназначените учебници за днес и очилата ми и слязох в кухнята където взех една палачинка от тези които приготвих вчера и я изядох с малко сладко.Взех една зелена ябълка и отидох пред входната врата където обух единствените ми кецове и излязох.Попринцип имам 5 чифта обувки.След 13 минути стигнах в училището.тогава пред мен застанаха двете фурии-Лодовика и Канделария-най-добрите ми приятелки,които знаят всичко за мен.

К(Канде):Хей,как си?Знам коя дата е и затова те питам?

Л(Лодо):Да,наистина.Как се чувстваш?Днес става 1 година от както вашите не са сред нас....

Т(Тини):Знам.И да,добре съм.Сега мама и тате са на по-добро място.Хайде да влизаме в час.След 7 минути часът по биология започва.-след което се запътихме към стаята когато един от "готените" застана пред мен.

Т:Какво искаш,Бланко?Още някоя подигравка към мен?

Х(Хорхе):Хей малката хайде малко по-леко с думите.

Т:Какво искаш?

Х:Аз-Ти-Среща–Довечера в 19:30.Аз ще те взема.

Т:Съжалявам,но НЕ.Намери си друга с която да си играеш!

Х:Ако не дойдеш,ще ти се случи нещо лошо.по-добре се съгласи,за да не пострадаш!!

Т:Добре де.

След което влязохме в стаята в която се проведоха всички 8 часа.Няма да ви разказвам,защото не се случи нищо интерестно.В момента е 14:00 ч. и аз се прибирам към нас.Изведнъж някой ми запуши устата и започна да ме дърпа на някъде.Тогава се чу мъжки глас който каза:"Остави я!" и започнаха да се чуват само проглушителните удари на човека-спасител.Когато се обърнах видях Х-хорхе и онзи негодник който ме изнасили преди нашите да починат.Този който уби родителите ми.Питър явно беше по-силен и го надви,след което дойде при мен и най-нагло започна да ме целува с език и да ме целува по вратът,а аз се опитвах да го отделя от себе си.И след 2 минути успях и го наритах,а той горкичкият се гърчеше от болка,когато изведнъж спря да мърда.Отидох при Хорхе и му помогнах да се изправи.

Х:Тини,добре ли си?

Т:Д-д-да.А-аз у-б-б-и-х ли го?-след което и двамата се обърнахме към него.Хорхе клекна и провери дали има пулс.

Х:Жив е.Спокойно не си го убила.-след което прегърна треперещото от страх тяло.-Хей,Не се бой.Всичко мина.-След което го погледнах.

Т:Ти не знаеш какво ми причини този негодник.-при спомена как той наръга майка ми и баща ми с нож няколко сълзи се стекоха от очите ми.-Моля те придружи ме до нас?-след което се отделих от него.Тогава някой хвана кракът ми и ме дръпна на земята.Започна да го стиска и болката в мен напираше.Тогава изпищях от болка и започнах да ритам онзи негодник и той ме пусна.Хорхе клекна и ме вдигна на ръце.

Х:Ела.ще те заведа у вас.-след което тръгнахме и след по малко от 20 минути бяхме в къщи.Той извади ключовете от чантата ми и отвори вратата след което се качихме в стаята ми.Тогава се учудих от къде е взел адреса ми?Но този въпрос беше замъглен от болката която, усетих,след като стъпих на земята.Последва едно тихо изпищяване от моя страна,при което Хорхе ме подпря върху него и се погледнахме.Започнахме да се приближаваме и ето че сляхме устните ни.Аз наистина го харесвах,но как може да харесвам човек като него.Дали наистина съм влюбена или просто си въобразявам?Това наистина ли се случва?