Rock Your World { boy x boy }

01 / край /

– Какво? – възкликна Джинки, премигвайки срещу извинително изражение на лицето на Сехун. – Как така групата се разпада?

Сехун хвърли поглед към ДжонгИн, който изведнъж изглеждаше така сякаш е много заинтересован от надрасканите с черен маркер имена на масата. Виждайки, че няма да получи помощ от гаджето си, той се обърна обратно към Джинки, почесвайки се по тила.

Злобничко, Джинки започна да се надява, че е хванал краста.

– Ами в последно време нямаме никакво време за репетиции и-

–...никакво желание.

– И ти завършваш тази година – Сехун изгледа накриво ДжонгИн, който повдигна рамене и набута сламката, на кутията си с портокалов сок, обратно в устата.

– И просто искате да се отървете от мен – завърши Джинки горчиво, изправяйки се от мястото си, зарязвайки таблата с почти недокосната си пица на масата. И без това не беше особено гладен.

Сехун се развика след него да изчака, но не си направи труда да го последва, отбеляза навъсено бас-китариста, блъскайки двойните врати на столовата.
Бяха минали едва два месеца от започването на новата учебна година, а вече се очертаваше като най-лошата му в гимназията. Имаше усещането, че всичко му тръгна наобратно.

Решавайки, че му стига толкова училище за един ден, Джинки се запъти към шкафчето си за чантата си, игнорирайки втренчените погледи към него, за която най-вероятно имаха вина, боядисаното му в медено русо, начупена коса и пиърсинга по лицето му. Това и може би факта, че носеше униформата си по-най неуниформенския възможен начин. На Джинки не му пукаше. Вече си бе изтърпял няколко наказания от директора заради външния си вид, но нищо не можа да го трогне.

Набра комбинацията и отвори желязната вратичка, издърпвайки раницата си от вътре и блъскайки вратичката затворена.

– Лош ден? – попита някой от лявата му страна и Джинки не трябваше да се обръща, за да разбера на кой принадлежи този дълбок, дразнещо секси глас.
– Разкарай се, Чои – излая той, обръщайки се демонстративно на другата страна и тръгвайки да върви с широки, гневни стъпки.

Мино го последва и да, Джинки вероятно трябваше да предположи, че нямаше да се откаже толкова лесно.