Тайлър
Боли.
Боли, защото ме удари със розите в лицето.
От бодлите боли.
Но боли и от нещата, които ми каза.
Знам, че не е хубаво това което направих, но е мислех, че ще го приеме толкова зле.
Да бях с друга, но какво толкова?
Прозвуча така сякаш не е нещо кой знае какво.
Мислих, че ще ми прости.
Всъщност тя как е разбрала къде съм?
Тъп доносник.
Казал и е.
Ще го убия.
Казах му да не и казва.
-Джейсън! - извиках
-Какво стига си викал, ненормалник. Кейси заряза ли те?
-Да. И то благодарение на теб.
-На мен! Аз ли те накарах да спиш с Аманда? Казах на Кейси, защото ми е жал да гледам как лъжеш момичето. Тя изглежда толкова влюбена в теб, а ти се подиграваш с нея.
-Аз какво правя не те засяга.
-Засяга ме щом се гавриш с мои служители.
-Шибан задник.
-Аз ли съм задник?
-Да.
-Добре. Какъв е гениалния план този път? Как ще си върнеш Кейси? Какво тъпотия си измислил?
-Така, значи първо ще се опитам да поговоря с нея, но тя надали ще иска. Тогава ще направя нещо, от което тя ще очарована и ще се върне при мен.
-И какво ще е това нещо? Или още гениалния ти ум не е измислил какво ще е?
-Всъщност не съм.
-Аз имам идеалното решение на проблема.
-Какво?
-Остави момичето намира.
-Не.
-Защо искаш да си с нея, като знаеш, че не можеш да си с една жена.
-Защото не искам тя да бъде с други. Искам да е с мен и аз да съм единственият, който я докосва, прави щастлива....
-В момента кипи от щастие. - прекъсна ме
-Както и да е. Не ме интересува какво мислиш. Тя ще е с мен.
-Момент. Значи ти нямаш проблем да чукаш други жени, докато си с Кейси, но тя няма право да говори с други мъже. Логиката ти е уникална.
-Знам.
-Ти си уникален идиот. Дано не ти се върже на акъла и си намери някой по-добър от теб. Или поне някой, който не й изневерява с всички живо.
-Върви по дяволите.
-Добре. Но ти ще отидеш там преди мен.
Не го понасям понякога.
Кейси не би била с друг, за да ми го върне, нали?
Надявам се да не го направи.
Кейси
Излязох от асансьора и се усмихнах.
Реших да отида на работа вместо да седя вкъщи и да роня сълзи по онзи идиот.
След като помислих малко осъзнах, че няма смисъл да страдам. Той е поредният глупак.
Да върви по дяволите.
Не ми пука за него.
Да прави каквото си иска.
Сега ще се съсредоточа върху работата.
Без да се разсейвам със глупости.
Мислих, че ще се чувствам зле, но не.
Чувствам се добре и някак си облекчена, че се отървах от един нещастник.
Все още вярвам в любовта.
И ще чакам правилния човек.
Дотогава ще правя каквото си искам.
Почуках на вратата и влязох.
-Не очаквах днес да дойдеш на работа. - каза Джейсън
-Предпочитам да съм заета с нещо.
-Сигурна ли си, че си добре? Ако искаш си вземи няколко дни почивка?
-Добре съм. Наистина.
-Радвам се да го чуя. С Тайлър говори ли ли сте?
-Да. Вчера дойде вкъщи.
-И какво ти каза?
-Нищо. Нищо ново. Подари ми цветя, с които го ударих и след това си тръгна. Но сега се чувствам добре, защото разбрах какъв е наистина. И съм облечена, че отървах от него. Какъв кретен. Не знам как работиш с него? Не те ли дразни?
-Дразни ме. Но е сложно.
-Всичко свързано с него е сложно.
-Ще се върнеш ли при него?
-Не. Да върви по дяволите. Не искам да имам нищо общо с него. Сега имам възможност да излизам с други. И да правя каквото си искам. Всъщност се чувствам наистина добре.
-Това е супер. Успех дано намериш някой достатъчно добър за теб.
-Благодаря.
Джейсън е толкова мил.
Радвам се, че мога да поговоря с него.
Защото Тайлър е глупак, а и не искам да говоря с него.
Искам да не го виждам повече.
Но най-вече искам да спра да мисля за него.
Беше краят на работния ден.
Денят мина бързо.
Вървяха по улицата и не обръщах внимание на околните.
Все още мислех за онзи глупак.
За това колко съм глупава, че му се вързах.
Глупак.
Извадих телефона си, но не след дълго го изпуснах, защото някой се блъсна в мен.
Супер сега си счупих и телефона.
Това трябва да е момента, в който ще убия някой.
-Гледай къде ходиш, кретен! Сега си счупих телефона, заради теб! Тъп задник! - извиках срещу момчето срещу мен
Всъщност не бях ядосана, заради телефона.
Просто исках да си го изкарам на някого.
-Съжалявам! Не исках. Не Ви видях. - каза притеснен
За първи път виждам мъж, който да е по-притеснен от мен.
-Няма проблем, всъщност има проблем. Защото телефона ми се счупи.
Това е третия телефона тази година, който чупя.
-Съжалявам,бях се замислил и не гледах къде ходя. Вината е моя. Извинете ме.
-Извинен си и ми говори на ти,защото се чувствам странно, когато някой ми говори на вие.
-Ако да ти се реванширам по някакъв начин?
-Няма нужда да ми се реваншираш.
Как няма нужда, глупачке?
Покани го да излезете.
-Всъщност, искаш ли да излезеш с мен? - попитах
Поканих непознат.
По-нелепо не може да стане.
Всъщност може, ако ми откаже.
-Добре.
-Супер. Аз съм Кейси.
-Браян. Сигурна ли си за телефона?
-Да, спокойно.
-Ако искаш мога да ти купя нов. Ще се чувствам зле, че си счупила телефона си, заради мен.
-Не, не искам. Благодаря. Ако искаш да ми се реваншираш, можеш да ме заведеш в скъп ресторант. Как ти звучи да вечеряш с непозната?
-Звучи добре. Освен, ако не си убийца.
-Не съм. Или, ако съм ще го разбереш, след като се опознаем.
-Тогава да вървим, защото нямам време да те опозная.
Усмихнах се и тръгнахме.
Малко е странно, че току що се запознахме, а той се съгласи да излезе с мен.
Но изглежда мил.
Нищо не пречи да го опозная.
Да се надявам, че няма да е поредният нещастник.
Какво мислите за запознанството на Кейси със Браян?❤️❤️❤️