Кейси
Тайлър беше увил ръката си около мен и ме беше придърпал близо до себе си.
Погалих бузата му и той се размърда.
Това не е добре.
Не трябва да имам чувства към този глупак.
Той само ще ме използва.
Не трябва да му се връзвам.
Той е задник и женкар.
На него не му пука за мен сигурна съм.
Искаше ми се той наистина да ме харесваше, но знам, че не ме.
Иска просто да си поиграе с мен.
И накрая пак ще ме зареже сигурна съм.
-Защо си сърдита? - попита Тайлър
-Сърдита съм, защото знам какво целиш.
-Какво целя?
-Да ме нараниш.
-Не целя това, наистина.
-А, какво? Наистина не те разбирам. Първо ме зарязваш, а сега играеш роля на влюбен идиот. Какво искаш от мен?
-Нищо. Не искам да те нараня.
-Добре.
Не му вярвам.
Защото е глупак.
И защото съм сигурна, че ме лъже.
Махнах ръката му от мен и станах от леглото.
Отидох в банята, след заключих.
Нямам доверие на този идиот.
Искам да си взема душ и поне за малко да забравя за този идиот.
-Кейси! - извика и започна да тропа по вратата.
-Какво? - попитах
Колко е досаден.
-Защо си се заключила?
-За да не влезеш, досадник такъв!
-Колко си кисела. Да не си в цикъл?
-Разкарай се!
-Добре, де. Ще те изчакам отвън.
Той няма да ме остави намира.
Бях планирала да си взема дълъг душ, но онзи задник не спря да ми досажда.
Излязох от банята,като придържах кърпата си.
Тайлър го нямаше.
Най-после спокойствие.
-Хей, красавице! Много се забави. - чух да казва Тайлър зад мен.
Аз подскочих, защото се стреснах.
-Ти луд ли си! Защо ме стряскаш! Задник! - извиках и го блъснах.
-Целта ми беше да те стресна и да си изпуснеш хавлията.
-Колко мило. А, аз мислих, че си решил да ме оставиш намира.
-Няма да стане. А и ще си с мен още пет дни.
-Да. Какво щастие.
-Виждам, че си щастлива. Искаш ли да отидем на плаж?
-Да, за да може да зяпаш жените по бански ли?
-Не. Искам да отидем, за да зяпам теб. Хайде сложи си бански и да тръгваме. -
-Добре, излез. За да се облека.
-Аз няма да гледам.
-Повярвах ти. Вън.
-Добре, но не се бави, както направи в банята.
-Изчезвай, досадник.
Той целуна челото ми и излезе.
Оправих се бързо преди този да е решил да досажда отново.
Банския, който бях сложила беше червен.
Вратата се отвори и Тайлър влезе.
-Изглеждаш чудесно.
-Щом казваш.
-Кейси, защо си толкова груба?
-Защото си тъпак.
-Защо? Какво направих сега?
-Нищо. Просто не ти вярвам, защото знам, че ще ме нараниш.
-Не, няма.
-Напротив.
-Не. Обещавам, че няма. Дай ми шанс.
-Не.
-Моля те. Няма да те разочаровам.
Знам, че не трябва да му вярвам, но чувствата ми са по-силни от разума ми.
-Добре. Ще ти дам шанс. - казах и той ме целуна - Но не прави нещо, което да не нарани.
-Няма. Много щастлив, че ми даде шанс.
-Аз също.
Тайлър ме повдигна и ме целуна отново.
Месец по-късно
От един месец с Тайлър сме отново заедно.
Първоначално не бях много сигурна, но той не ми е давал поводи да се съмнявам в него.
Поне за момента.
Надявам се и за напред да е така.
Излязох от асансьора и се намръщих.
Тайлър говореше със тъпата си секретарка.
Не я понасям.
Тя е типичната кифла.
Блондинка със силикон и тъпа физиономия. Курва.
-Тайлър, какво правиш? - попитах без да обръщам внимание на кучката.
-Нищо. Само обяснявам на Аманда какво трябва да свърши.
-Аз съм Аманда...
-Не ми пука, разкарай се кучко. - прекъснах я
Тя ме погледна учудено и се отделечи.
-Кейси, не е нужно да си толкова груба. - каза Тайлър
-А, ти престани да сваляш тази курва!
-Не я свалям само си говорим.
-Сигурно се уговаряте, кога да се видите?
-Не, стига. Няма нищо такова. Наистина. Мен не ме интересува Аманда. Интересуваш ме само ти.
-Добре.
-Тази вечер ще се видим ли? - попита
-Не мога. Ще се видя с Ашли, а и трябва да заведа кучето си ма ветеринарнар.
-Дано кастрират малката гад.
-Какво? Аз мислих, че харесваш кучето ми.
-Не го харесвам,откакто ме ухапа. Три пъти.
-Колко си дребнав. Както и да е. Аз тръгвам. После ще ти се обадя. - казах и целунах устните му.
-Добре.
Малко ми е гадно, че си тръгвам, защото го оставям със госпожица силикон.
Но ще му се доверя.
Тайлър
Кейси постоянно се постоянно се съмнява в мен.
Обичам да прекарвам времето си с нея, но понякога е досадна с ревността си.
Оставих телефона си на бюрото и въздъхнах.
Вратата се отвори и Аманда влезе.
Както винаги беше облечена с къса рокля с дълбоко деколте.
-Здравей. Липсваше ми. От известно време не сме оставали сами. - усмихна се и седна в скута ми.
-Знам, но имах работа напоследък.
-Да не би работата да е по-важна от мен?
-Не, разбира се.
Ръцете и разкопчаха копчетата на ризата ми и ме целуна.
Предполагам, че очаквахте това от Тайлър.😂😂😂
Весело посрещане на новата година.❤️❤️❤️