-𝖍 𝖔 𝖚 𝖘 𝖊 𝖔 𝖋 𝖈 𝖆 𝖗 𝖉 𝖘.

граници.

       далечното чувство за нещо прозрачно,сякаш е вече твърде недостижимо..
        самотата полита някъде
    дали ще видя пак изгрева е въпросът
  и дали светлинката ще се спуска всяка сутрин за да ме събуди за следващия ден отново?
     дали ще видя нечии дълбоки очи за да ги прикова в моя собствен затвор,сякаш не искам да ги изпускам,
    ще се опаря отново,знам
    но ще си заслужава да бъда там,
     където гори сърцето
      в  дома,там далеч от
         разочарованието, нелепото.