- Татко! - изпищях, виждайки горящата къща.
Лекциите бяха свършили по-рано и реших направо да се прибера вкъщи, но на няколко метра от дома ми, го видях как потъва в пламъци.
- Не, не! Кол! - захвърлих чантата си на земята и се затичах към пламъците, когато 2 големи силни ръце се обвиха около мен и усетих силно мъжко тяло зад гърба си. - Пусни ме! - изпищях отново, обляна в сълзи.
- Не. - този глъс ми беше до болка познат.
- Моля те, баща ми и Кол. - изхлипах вече отпусната в обятията му.
- Казах ти, че ще те накажа. - отвърна с равния си тон. - Излъга ме, а аз не обичам лъжците, Оливия. - изцъка близо до ухото ми и ме пусна.
- Уби семейството ми само защото съм изтекла една малка лъжа? - не виждах ясно от сълзите, които отново напираха и забих колене срещу него напълно предадена.
- Излъга ме, това е достатъчно. - клекна пред мен и ме накара да го погледна. - Горе главата, Оливия, вече никой няма да те спира да се виждаш с мен. - усмихна се с наслада.
Колепето се наслаждаваше на мъката ми. Мръсните му пари и власт погубиха хората, на които най-много държах. В този ден си отидох и аз.
Рязко отворих очи, подскачайки в леглото, но нещо ми пречеше да помръдна. Ръката на Едуард беше залостена здраво около кръста ми сякаш никога нямаше да ме пусне.
Издишах бавно, спомняйки си съня. Най-ужасния ми кошмар, който се повтаряше отново и отново.
- Мразя те. - завъртях се с много усилия към него, шептейки, за да не ме чуе и се протегнах към шкафа, за да взема телефона му.
На екрана му имаше снимка на Кейти и него. Явно доста обичаше това момиченце. Погледнах часа и когато осъзнах, че е едва 6:00 въздъхнах отчаяно.
Реших да проверя дали имаше парола, разбира се, че ще има. Един Господ знае какви мръсни сделки въртеше и криеше в телефона си. Отказах се да се мъча да го отключа и го върнах на мястото му, но тялото ми все още беше голо и Едуард се размести така, че гърдите ми се намираха точно срещу лицето му. Каква ирония. Опитах да се измъкна от тази неприятна хватка, но той не пускаше.
- По дяволите. - измърморих и се отказах, отпускайки глава върху възглавницата.
Едуард се размърда отново точно, когато бях почти заспала и познато чувство на наслада се образува в слабините ми щом усетих устните му върху зърната си.
- Ед.. - простенах, заравяйки пръсти в косата му, а той се завъртя върху мен, оставяйки червени следи по гърдите ми.
- Тихо. - очите му стрелнаха моите с дяволски пламъчета.
Устните му намериха моите, а онази покварена част от него ме прониза с огромната си сутрешна ерекция и бях неспобна да сдържа стона си. Изглеждаше сякаш на него изобщо не му пукаше. Не спираше да смуче и да оставя червени следи след себе си по тялото ми.
- Жабче, свърши за мен. - захапа меката част на ухото ми и това ме докара до края.
Забих пръсти в мускулите му и той се заби в мен, а на лицето ми се изписа оргазма, който го заля. Превъртя очи, а устните му образуваха "О". Харесваше ми да го виждам под мой контрол дори за кратко.
- Вземи си душ, аз ще видя Кейти и после отиваме на преглед. - изправи се, обвивайки чаршафа около кръста си.
Боже тези мускули бяха божествени. Бях късметлийка, че такъв мъж ме желаеше. Но от друга страна начина по който искаше да ме контролира.
- Оливия, вдигни си задника. - нахлузи сивия анцуг и си взе телефон, след което излезе.
Изпъшках и станах от леглото, влизайки направо в банята. Взех си червената четка за зъби, пастата за зъби и нанесох тънък слой, търкайки зъбите си. Вкусът и беше леко лютив и това ми докара сутрешно гадене. Наложи се отново да си мия зъбите и д определено да си взема нова паста за зъби.
Пуснах душа, за да си взема много бърз душ, тъй като снощи преди да легна се къпах. Водата беше гореща и кожата ми настръхваше до болка. Беше ясно, че бебето в утробата ми беше причината за всичко това и се налагаше да свикна.
След като приключих със сутрешните си процедури се върнах в стаята, облечена с халата на Едуард, а той ме чакаше върху леглото по боксерки.
- Какво правиш тук? - спрях на място, защото той огледа облеклото ми с широка усмивка.
- Защо носиш моите дрехи? - захвърли телефона си настрана и се обърна срещу мен, а краката му висяха от леглото.
- Съжалявам, кърпата ми остана.. - захапах устна и я посочих на пода до него.
- Ела тук. - повика ме с показалеца си.
Разбира се, аз като послушно кученце се насочих към него и спрях на сантиметри от тялото ми, което все така си седеше върху леглото.
Усмивка се закачи отново върху лицето му, а ръцете му се озовава около талията ми, придурпвайки ме към себе си и развърза халата си.
- Добре ли си, жабче? - вдигна за кратко поглед към мен и целуна корема ми.
- Да. - кимнах и затворих очи, вплитайки пръсти в косата му.
- Облечи се и тръгваме, Изабела ще остане с Кейти. - изправи се, а лицето ми се озова срещу гърдите му.
Колко беше висок, по дяволите.
Извадих от гардероба си дрехи и се облякох, следвайки го с очи.
Той отново облече проклет костюм. Въпреки, че му стояха убийствено секси, беше дразнещо навсякъде да се мъкне с тях.
- Тръгваме. - хвана ръката ми, взе си ключовете и портфейла и ме изведе от стаята.
Последвах го до първия етаж, а там Бела и Кейти играеха с куклите и. На Изабела много и отиваше да е по-голяма сестра.
- Изи, обади ми се ако има нещо. - Едуард клекна до Кейт и я целуна по бузата звучно. - И да слушаш, Кити. - добави с любов.
Кейти само кимна и го гушна, гледка за милиони. Някак мечтаех той винаги да е такъв. Нежен, мил, грижовен. Но се държеше така единствено с малка си сестричка. Другите не заслужавахме любовта му.
* * *
- Какво правиш? - гледаше ме с безразличен поглед, скръстил ръце пред гърдите си.
- Нервна съм. - отвърнах заядливо.
- Оливия. - хвана ме за лакътя и ме накара да седна на пейката срещу кабинета на гинеколожката. - Спри, защото изнервяш и мен. - изсъска раздразнено.
- Г-н Кинг? - възрастна жена на около 60 години може би, се подаде от кабинета с мила усмивка. - Заповядайте! - премести поглед към мен.
Станах от пейката и го подминах, влизайки в кабинета. Не беше голям, но изглеждаше достатъчно уютно, за да те предразположи.
- Оливия, как се чувстваш? Разбрах, че очакваш дете, нали така? - посочи ми с ръка леглото в ъгъла. - Ако обичаш. - сложи си лекарските ръкавици.
- Да, мисля че вече съм във втория месец. - отвърнах, поглеждайки за кратко Едуард.
- Добре. - намаза корема ми и постави апарата върху корема ми. - Ето го. - посочи ми малка черна топчица на екрана, която едва се виждаше.
- Може ли? - Едуард пристъпи крачка напред, а тя кимна и той бавно се доближи до нас. - Това ли е? - докосна екрана, където се виждаше малкото топче.
- Да, това е вашето бебе. - тя се усмихна. - Искате ли да чуете пулса му? - очите и преминаха и през двама ни, карайки ни да се спогледаме.
- Може ли? - проговорих първа.
Настъпи тишина, когато чухме тихото туптене на сърчицето му. Очите ми се насълзиха и поставих длан на устните си. Едуард ме видя и хвана ръката ми.
- Честито, изглежда че бебето е здраво. - подаде ми хартия, за да се изтрия. - Ще ти направя някои изследвания ако нямаш нищо против. - махна очилата си.
- Разбира се. - кимнах и се изправих, а Ед не пускаше ръката ми.
След 10 минути Ема ми беше взела кръв и урина. Разпита ме кога ми беше последният цикъл, когато ми е бил първият, имам ли здравословни проблеми и всичко необходимо и за да разбере дали съм здрава, за да износя това дете нормално.
- Е, Оливия, ще се видим след 2 седмици. - подаде ми дланта си, а аз я поех с удоволствие.
Благодарих и за всичко и си казахме "чао", след което с бъдещия татко напуснахме кабинета и, а после и болницата в пълна тишина. Нямах представа дали той се страхуваше или беше нещо друго.
- Може ли да хапнем някъде, наистина умирам от глад. - помолих го, когато се качвахме в колата.
- Добре. - беше единственият му отговор преди да запали двигателя.
Закопчах си колана и се свих на седалката. Не очаквах да е по-мил с мен. Майната му, че носех детето му. Коя бях аз?
- Жабче, имаш ли нужда от нещо? - привлече вниманието ми към себе си.
- Не. - кимнах отрицателно и дланта му стисна моята.
Може би това бебе щеше да го промени. Може би наистина имахме нужда от това. Особено аз.
След 5 минути паркира пред един скъп ресторант. Слязох от колата и го последвах до входа, а ръката му се озова на кръста ми.
- Г-н Кинг. - поздрави го орханителя.
- Добър ден. - отвърна Едуард, обръщайки се към него.
- Заповядайте. - той се отмести от входа и Едуард ме поведе вътре, където ни заведоха до една отдалечена маса.
- Добре дошли, г-н Кинг. - възкликна сервитьорката.
Извъртях очи. Красиво младо момиче, което пламна от срам, когато ни видя. Определено е била негова играчка някога.
- За мен обичайното, Амбър. - отвърна и той с безразличие.
- Аз искам нещо много кисело. - изпъшках, прелиствайки менюто.
- Оливия. - очите му ме стрелнаха с повдигната вежда. - Това е ресторант. - усмихна се леко.
- Добре, не знам. Тогава пица. - вдигнах очи към момичето.
- Разбира се. - кимна тя и се оттегли.
- Искам кисело, много кисело. - облегнах се назад.
- Май ще си имаме момче. - този път усмивката му стана по-широка.
- Защо така си мислиш? - повдигнах вежда.
- Защото умираш за кисело. - отвърна някак закачливо.
- Мечтай си, момиче ще е. - извъртях очи.
- Момче. - настоя с развеселено изражение.
- Едуард, престани. - изпъшках и момичето ми донесе пицата, а на Едуард само чисто кафе.
- Няма ли да хапнеш? - отхапах от птицата си и беше невероятно вкусна.
- Това тяло трябва да се поддържа. - отпи от кафето си, посочвайки гърдите си.
- Изобщо ядеш ли някога? - вероятно се бях омазала, защото пръстите му обходиха бавно устните ми.
- Имам режим, жабче. - повдигна рамене. - Трябва и на теб да ти направим. - отново отпи от кафето си.
- Няма начин. - изтрих ръцете си в мократа кърпичка, която сервитьорката ми беше донесла. - Ако ме накараш да ям от твоите боклуци, ще убиеш бебето си. - поставих ръце на масата, а той се подсмихна.
- Готова ли си? - погледна скъпия си часовник.
- Къде? - попитах, когато извади пари, оставяйки ги на масата и стана.
- Имам малко работа, но първо ще те оставя вкъщи. - видях го как хвърли бърз поглед на онова момиче, а тя му отвърна.
- Нямам против да дойда с теб. - настоях ревниво.
Наистина ли го ревнувах? Та аз го мразех.
- Не, ще се забавя, а не искам да ме чакаш в това състояние. - посочи корема ми.
- Не си прави труда, ще си хвана такси. - закачих си фалшива усмивка и тръгнах пред него.
Нямаше да се прибера наистина, разбира се. Щях да го последвам, за да разбера каква толкова спешна работа имаше.
Излязох навън и се скрих, докато го чаках да се появи. След 2 минути излезе заедно със сервитьорката, която се качи в колата му.
Изплюх ядно и се качих в първото такси, следвайки колата му, която спря пред един хотел и двамата слязоха, влизайки в сградата.
- Ще ме изчакате ли? - попитах шофьора, а той кимна и изгаси двигателя, вероятно си личеше колко бях разочарована по лицето ми.
Проследих ги до рецепцията, след което се качиха в асансьора. Чух етажа и стаята, която си бяха запазили. Вече ми беше пределно ясно на къде отиваха нещата, но трябваше да се уверя с очите си.
Качих се на 5 етаж, стая 506. Сърцето ми се сви от това, което щях да видя. Наистина ли ми пукаше с кого се чукаше този кучи син? Аз го ненавиждах заради всичко, което ми причини. Или може би бебето беше омекотило това чувство и се бях привързала по някакъв начин към него.
- Моля те нека не е това, за което си мисля. - хванах дръжката и стиснах очи, отваряйки я леко.
Дори не си бяха направили труда да заключват. Каква ирония.
Влязох вътре, тъй като не беше обикновена стая, а цял апартамент и чух стонове. Проследих ги до една от вратите и съвсем леко я открехнах.
Гледката ме срина. Едуард чукаше онази малка уличница най-нагло след като до преди половин час се правеше на изключително загрижен за мен.
Може би наистина имах някакви чувства към него, защото при тази гледка сърцето ми се сви.
Покрих с длан устните си и изпуснах чантата си, която се удари в пода като камък в стъкло и прокънтя навсякъде, привличайки вниманието и на двамата към мен.
- Оливия! - изкрещя Едуард, но аз се обърнах и изтичах навън, извън тази задушаваща ме проклета среда. - Оливия! - ръката му хвана моята, спирайки ме точно на вратата. - Какво правиш тук? - беше бесен, само по боксерки и може би някак стреснат.
- Аз...аз те проследих. - преглътнах тежко, свела поглед към пода.
- Можеш ли да ми обясниш защо по дяволите ме следиш? Кой ти дава правото да се бъркаш в личния ми живот? - крещеше срещу мен с цялата си ярост и не осъзнаваше колко много ме сриваше със земята.
- Пусни ме. - опитах да измъкна ръката си от неговата.
- Погледни ме. - пръстите му стиснаха лицето ми, карайки ме насилствено да го погледна. - Защо си тук? - повтори с по-тих глас.
- Моля те. - изплаках жално със сълзи, стичащи се по лицето ми.
- Оливия. - стисна очи заедно с челюстта си. - Отговори ми на шибания въпрос. Какво ти влиза в работата аз какви ги върша? Защо толкова ти пука? - очите му не се откъсваха от моите.
- Искам да се махна. - избутах го силно от себе си и изтичах навън, а той ме последва, залепяйки ме за стената с тялото си.
- Отговори ми, мамка му! - изсъска срещу мен, дишайки тежко.
- Защото се влюбвам в теб! - извиках в отговор срещу лицето му, оставяйки и двама ни напълно объркани.
- Какво? - отдръпна се от мен. - Не можеш да се влюбиш в мен, Оливия! - изкрещя за пореден път, удряйки с юмрук стената зад себе си. - По дяволите, не можеш! - прокара длани през лицето си, докато аз плачех неутешимо и в следващия момент ме държеше здраво в обятията си..