Гледна точка на Роберто
Кацнахме в Милано и натоварихме багажите в колата, която наредих да ни изпратят до летището. Умирах си за сън, а Вероника не оставаше по-назад от мен. Трябва да измисля начин да я държа, колкото се може по-далеч от схемите на баща ми. Все още не мога да повярвам как е толкова спокойна, след като разбра истината. Отначало беше разочарована, че съм я лъгал, но след това отново се държеше нормално към мен. Дори се опознахме още повече. Невероятно е как успява да ме предразположи това момиче да й споделя за всичките си тревоги и проблеми, които имам без да се притеснявам. Досега не съм се чувствал така с никого. Като цяло не обичам да споделям на хората за себе си, но при нея е различно.
-Взехме всичко, нали? Нещо да липсва?-Лари се обади.
-При мен нищо не липсва.-каза Вероника, а погледа на американеца се залепи върху мен.
-Всичко е тук, да тръгваме!-наредих и му подхвърлих ключовете за колата. С Вероника се качихме отзад, а Илай и Лари бяха отпред.
Трудно ми е да повярвам, че двамата ми най-добри приятели, хората, с които сме преживяли толкова много, са гейове. Нямам нищо против LGBT обществото, но се чувствам предаден. Не са ми споделили толкова важно нещо и са ме лъгали през цялото това време. Чувствам ги като свои братя, а те имат тайни от мен. Как да имам доверие на такива хора?
-Спри да се цупиш, сърдитко.-Вероника подшушна в ухото ми, което предизвика погледа ми върху нея.
-Не се цупя.-отвърнах тихо, а тя повдигна вежди.
-Поговори с тях, не можеш да се сърдиш вечно. Все пак работите заедно.-посъветва ме.
-И какво от това?-попитах я, но тя ме погледна лошо и изпуфтях.-Добре, ще говоря с тях.
-Точно така.-усмихна се доволно и Лари спря пред сградата, където живееше Вероника.
Тя слезе от колата, но аз я последвах, за да й помогна с багажа. Качих се до апартамента й, а там я очакваха роднините й. Запознах се с чичо й и леля й. Изглеждаха добри хора. Сбогувах се с Вероника и се върнах при момчетата в колата. Илай зададе някакъв въпрос, но не му обърнах внимание, защото бях прекалено вглабен как да попреча на баща ми да навреди на Вероника. Трябва ми нещо, от което се страхува. Или по-скоро някой. Сетих се.
-Карай към Комо.-наредих на Лари.
-Защо?-попита объркано.
-Не задавай излишни въпроси, а обърни колата. Имам план как да задържим Вероника далеч от баща ми.-обясних, а той наби спирачки и обърна колата. Настъпи педала за газта и увеличи скоростта на автомобила.
Час по-късно вече бяхме на езерото, а Илай и Лари изгаряха от любопитство какво съм измислил. Отидохме на нашето тайно място, където бях сигурен, че няма кой да ни чуе. Застанах пред тях, а те ме гледаха в очакване да им кажа най-накрая.
-Трябва да измъкнем Франческа от психиатрията.-след думите ми и двамата ме погледнаха изненадано.
-Моля? Пич тя е луда! Не случайно е в психиатрията.-отвърна Илай, а аз извъртях очи.
-Знам, че е луда. Точно затова ми е нужна.-обясних, но и двамата не приемаха плана ми.
-Роберто, това момиче е по-опасно и от баща ти. Помниш ли какво направи в Рим? Уби трима с голи ръце, след това взриви фабриката на Федерико, само защото я нарече долнопробна кучка.-напомни ми Лари.
-А помниш ли кой я издаде? Баща ми! Защо? Защото го е страх да не го сполети същото.-поясних.
-Все още си мисля, че не е добра идея да измъкнем братовчедка ти от там.-добави светлокосият.
-Когато си пие хапчетата, е добре. Няма от какво да се притесняваме.-опитах да ги убедя, а те се спогледаха.
-Сигурен ли си? Ще бъде доста сложно да я изкараме от психиатрията и ще отнеме време. Трябва ни добре обмислена стратегия.-Лари ме погледна, а аз се замислих. Франческа е доста мощно оръжие, което може да ми потрябва на по-късен етап. Все още има шанс да се разбера с баща ми без да се налага да взривяваме неща.
-Ще подготвим план за измъкването й, но ще го приложим в действие в най-подходящия момент.-заявих и двамата мъже пред мен кимнаха.
-Ще се заема с изготвянето на плана, но обмисли добре стратегията си.-посъветва ме американеца.
-Не се тревожи за това, всичко ще бъде под контрол. Още утре ще посетя братовчедка си да проверя как е.-отвърнах.
-Ъм, знам че не е по темата, но...-Илай се почеса по врата.-...сърдиш ли ни се още?-попита предпазливо, а аз въздъхнах.
-Не знам. Просто ми е трудно да приема мисълта, че двамата ми най-верни приятели са...заедно.-отговорих.
-Е, ние не сме точно заедно.-каза Илай и го погледнах объркано, а Лари скръсти ръце.
-А какво сте?
-Да, какво сме?-повтори въпроса ми тъмнокосият.
-Не знам и аз, но не сме заедно. Аз се срещам и с Пайпър, забрави ли? Това между нас е просто за забавление.-обясни италианеца. На Лари не му хареса този отговор и повдигна леко едната си вежда.
-Забавление? Аз не съм ти играчка, Илай! Или ме взимаш на сериозно, или си намери някой друг, който да те забавлява!-отвърна ядосано Лари и тръгна. Сега всичко ми става ясно между тях двамата. Странното държание на моменти, погледите които си разменят, кикотенето и ревнивото състояние на Лари, когато Илай говори за Пайпър.
-Май трябва да се изясните.-обадих се.
-Мислиш ли?-отвърна сдухано Илай и също тръгна. Не му е времето да се сърдят, има по-важни неща за вършене, а ако се сърдят няма да свършат работата си добре.
Качихме се в колата и този път потеглихме към имението. Имах 3 пропуснати повиквания от баща ми, но нямах намерение да разговарям с него. Много добре знам за какво ми звъни. Ще ме пита защо сме се върнали в Милано толкова скоро, както и за Вероника. Сигурен съм, че ще пита за нея. Знае, че тя веднага е дотичала при мен, след като е чула разговора им с Бианки. Правя нещата по-зле за себе си като не вдигам на обажданията му, на наистина нямам сили да се разправям и с него. Единственото, което искам е да се прибера, да си взема душ и да си легна. Спал съм по-малко от 4 часа и имам нужда от сън. Не знам как ще отида до психиатрията утре да посетя Франческа без да ме хване. Най-вероятно ще се върне в Милано рано сутринта, за да разговаря с мен, а аз не мога да избягам, защото все някога ще се срещнем и ще ме пита за Вероника. За никое момиче не съм се обръщал срещу баща ми, а дори не знам кое е толкова специалното точно на това. Просто сърцето не ми позволява да я затворят в онзи мизерен клуб или пък в казиното. Тя не е за там. Не е долнопробно момиче, което да е облечено в оскъдни дрехи, разнасящо табла с алкохол и нагли чичковци да я заглеждат и да й предлагат пари, за да им задоволи нуждите.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Хей, хей! Как сте? Първо - искам да се извиня, че не съм редовна, но просто съм заета с училище, а и ми предстоят изпити. Второ - харесва ли ви как се развива историята и какво ви е мнението? Ще се радвам ако споделите. ❤
*съжалявам ако има допуснати грешки някъде*