първата дума която изникваше в съзнанието на минхо при споменаването му бе, синьо. тъмно синьо като косата му. като броката който имаше на клепачите си често. като измръзналите му пръсти през дългата люта зима.
като петната, които украсяваха врата му направени от самия лий. като тениската която бе взел от него и така не я беше върнал. като минутите преди изгрева, когато небето е най-мрачно.
