Преродените

Меч и пламъци

Стояхме така известно време, взирайки се един в друг. Мълчахме ,нямаше какво да си кажем ,думите бяха безполезни в случая. Приближих се и го прегърнах, след малко Дейв леко ме потупа по рамото.

- Съжалявам -казах и едва се сдържах да не се разплача.

- Още не проумявам как стигнахме до тук . Как така аз убих брат си и как той позволи да бъде обладан.

- Не говори сега ,просто се отпусни и се остави на момента нека всичко премине през теб. Донякъде те разбирам. Когато баба умря,първо си казах „ Знаех си "

„Трябваше да го усетя ,ако бях разбрала ,нямаше да отида на работа и щях да съм до нея" . После ми се искаше да плача ,да крещя да се моля ......и накрая нямах сили за нищо. Остави нещата просто да се случват ,а след това някак отново поех контрол над живота.

- Нищо не ти разбрах.

- Знам ,но ще го изпиташ лично ,така че ,ако ти се реве си поплачи ,не е срамно пък и на кого ще кажа? На семейство Блек ли?

- Има ли някой в къщи?- вкупом Блекови се провикнаха на вратата.

- Да знаеш само. Много си цапната в устата.- хвърлих един поглед на Дейв който мисля че беше красноречив

- - Сериозно ли?!

- Влизайте- сега той ме стрелна със същия поглед.

- Какво можех да направя.- прошепнах извинително....после се наложи да им разкажа цялата история, но това им се видя малко и разпитаха и Дейвид.

- Уморен съм искам да спя.- затътри крака към зимната стая

- Добра идея ,ако има нещо ме извикай ,ще оставя вратата отворена.

На съседите им се наложи да си тръгнат ,но обещаха да минат и да ни навестят по- късно.

Колкото и уморена да бях не можех да заспя. Умът ми блуждаеше и все въпроси на които нямах отговор ме навестяваха ,подобно на коледните призраци .

· Демони- явно съществуват и мога да ги „видя"

· Преражданията - и те са възможни

· Хлапе с огнен меч ,който се материализира от нищото(мечът , не хлапето)

· Изглежда получавах съновидения- и това бе възможно

- Дани .... Дани..... Върни се. Дани....Неее....

Изтичах в коридора и влязох в последната стая. Там Дейвид се бореше със завивките

- Добре ли си ?- попитах

- Да, само да стана от пода .

- Искаш ли да постоя с теб ?- приседнах в края на леглото.

- Ти, ще ме оставиш ли?

- Какво?- не разбрах какво се опитва да ми каже

- Ще ме оставиш ли ,както направиха мама,татко и Дани?

- О,Дейв.- разплаках се и го прегърнах - Какво сънува, Дани ли?

Момчето поклати глава колкото да потвърди.

- Ще ми разкажеш ли ? Всъщност искам аз да ти разкажа нещо първо.

Разказах му за демоните които ми се присъниха и му показах дясното си рамо,още беше леко зачервено,наистина ли демонът ме бе одраскал,белязал?

- Все си мисля ,че ако ги бях разчела правилно можеше да потърся помощ и сега Дани да е тук .

- И да беше ,единственото което му помогна беше острието на моя Елириус.

- Ти си едно смело момче.

- Каза момичето успяло да прогони демон и да се спаси от белязване, за да не бъде заробено като брат ми . Така ,че и ти не си за подценяване. По силна си отколкото си мислиш .- повдигах вежда.

- Тии...от кога почна да врачуваш? -двамата се засмяхме.

- Знаеш ли ,защо не отидем на огнената вечер. Ще е хубаво да сме сред хора.

- На какво?- пак не разбрах за какво говори новия ми съквартирант.

- Говори за партито край реката.- Даймънд Блек се подпираше на рамката на вратата.

- Хайде народе . Размърдайте се .