Меч и пламъци

308 22 4
                                        

Сутринта станах и направих палачинки. Така се бях замислила, че не съм усетила Дейв.

- Палачинки! -хлапето им се нахвърли лакомо.-така приличаше на брат си. Същата руса коса ,същите синьозелени очи ,но до там, хлапето имаше сладки трапчинки ,лицето му беше с по меки черти, брат му изглеждаше някак по...строг .

- С какво ги обичаш? Имам шоколад и сладко от боровинки.... - вратата се отвори с трясък ,а в кухнята нахлу Даниел. Дейв остави закуската ,аз изпусках буркана със сладко, момчето се скри зад мен, аз пристъпих напред.

- Прибирай се Дейвид.

- Нека закуси поне ....нямах шанс да довърша. Дани ме избута и тръгна към брат си. Хлапето беше бързо ,метна се върху плота ,прескочи го и се затича по коридора към задната врата. Успях да задържа за момент Даниел.

- Нали не мислиш ,че ще ме спреш.- това не беше въпрос, извъртя ръката си и ме сграбчи за тила, опитах да се извъртя и да се измъкна, но ме стисна толкова силно, че изпищях,а после главата ми се запозна отблизо с вратата на хладилника. Мислех ,че хлапето е избягало, но го чух да вика от коридора.

- Остави я! -ушите ми пищяха ,не чух какво каза после.

- Ооо ,някой се прави на мъж? - Даниел се засмя ,аз опитах да стана и да помогна на Дейв.Взех първото нещо което докопах от плота - дъската за хляб.Става.

- Дани .Дани ,лошо ми е . Помогни ми .- дано се приближи.

- Софи?- гласът на Дани потрепери за момент, после се приближи... и замахнах с дъската.

Даниел се отдръпна назад. Дали не го ударих прекалено силнооо... Той ми се нахвърли ръмжейки грозно, но преди да ме докопа ,грозния звук секна от гърдите му стърчеше острие нажежено до червено. Острието се заби още повече и се завъртя, после лума в пламъци, тялото пламна и се изпари. Запремижах ,подпряна на новото си другарче- хладилника. Когато погледа ми се проясни видях Дейвид да държи меч по чието острие танцуваха пламъци.

- Добре ли си? Т-той нарани ли те?- задъхваше се и гласът му потрепери. Все още стискаше меча, пламъците утихнаха. След това видях как меча се смали и сякаш попи в кожата на момчето.

- Искам питие.- голяма чаша с чай и много захар. Дейвид се върна на масата и загледа палачините,после ги донесе в кухнята и ги мушна в хладилника, бръкна във фризера и ми подаде торбичка със замразен грах.

ПрероденитеWhere stories live. Discover now