44 Глава

47 3 2

1 месец по-късно

Миналия ден се върнахме от Хавай. Там си изкарахме супер. От почти две седмици съм в 9 месец и корема ми беше огромен. Беше ми трудно да ходя и се изморявах бързо. Очаквахме с нетърпение първото ни дете. Стаята и беше напълно готова и само дъщаря ни липсва там. Кристиян се вълнуваше изключително много и понякога говореше на дъщеря си. Постоянно ми целуваше и докосваше корема. Бях сигурна че ще я глези. В момента седях в стаята ни и лежах на леглото ни и си играх на телефона,когато пак усетих ритник.
- Дъще, бъди по търпелива и аз нямам търпение да те взема в ръцете си, но ще почакаш.
Чух че вратата се отвори и се чуха стъпки по стълбите. След малко в стаята влезе Кристиян.
- Какво правиш?
- Гледах си телефона, но дъщеря ти не ми дава спокойствие.
Той ми целуна корема и започна да говори на дъщеря си. След което ме целуна и мен по устните.
- Искаш ли да вечеряме.
- Добре.
Кристиян ми помогна да стана и сляза долу. Седнах на един от столовете около масата и започнахме да вечеряме. Към 10 часа гледахме филм. Беше ми нещо некомфортно и не спокойно. Филма беше час и половина и в 11 и половина си легнахме. В 4 сутринта се събудих от странни ритници. Опитах се да заспя, но не се получи. Станах и отидох до банята и влязох вътре като оставих вратата отворена. Тръгнах да вярва, но погледнах на долу и видях, че имаше локва. О БОЖЕ! Започва се. Трябваше да събудя Кристиян по някъв начин.
- КРИСТИЯНЕЕЕ.
Подпрях се на вратата и болката се усилва ше.
- Какво става по дяволите?-каза със сънен глас.
- РА... РАЖДАМ.
казах накъсано защото се свивах от болка.
- Моля? Как? Не е ли рано?
Стана веднагически от леглото.
- Да... Не мислиш.... Че сама решавам кога да родя.
- Добре спокойно отиваме във болницата.
Облече се за секунди, защото спеше по боксерки и ме взе. Изфуча от къщата и ме сложи на задната на колата. Той се качи на шофьорското място и тръгна към болницата. Прививах се от болка.
- ААААА.
ПИЩЯХ ОТ БОЛКА. След 5 минути се озовахме пред болницата. Кристиян отново ме изкара от колата и ме вкара вътре. Лекарите ни видяха и ме сложиха на носилка.
- Кога започнаха контракцийте?
- Преди около 10 минути.
Кристиян отговори вместо мен.
- Първо ще е подготвим за раждане и после може да влезете с нея докъто ражда.
Крис кимна и ме вкараха някъде. Махнаха мокрия плат от мен и ми сложиха някви зелени дрехи и ме сложиха отново на носилка. Излязохме и отидохме в родилното където се присъедини към нас. Настани ха ме и Кристиян ми държеше ръката.
- Сега искам да напънете.
Минаха няколко секунди и напънат ми беше на лице.
- Можете още.
Дишах и пуфтях едновременно, напънах още два пъти.
- Точно така, главичката се показа почти.
- Скъпа, давай, мислили си за хубави неща и се концентрирай.
Кристиан ме успокоява ше, но нищо не ми помагаше.
- Още малко.
Напънах още и си нямах на представа колко ще продължи това.
- Точно така, телцето се показа,още малко.
Напъвах и виках.
- Кристиян Еее.
Извиках му името и това ми беше края.
- Не.. Мога повече.
- Още малко, почти е на вън.
Напънах за последно и се чу бебешки плач. Аз се тръшнах назад. Бях скапана.
- Искате ли да я видите.
- Да.
Кристиян е взе.
Нямах сили да говоря даже.
Г. Т. Кристиян
В момента държах дъщеря си. Чувството е неуписуемо. Да знаеш, че това е твоя плът и кръв. Имаше прекрасни очи и лице. Беше взела черти и от мен и от Алекс. Очите и бяха смесица. Просто е страхотна. Станах баща. Станах баща. Подадох я на Александра, и тя е взе в обятията си. Усмихна и се. След което преместиха Алекс в свободна стая и тя заспа. Взеха бебето за някви прегледи и щяха да ни го донесат. В 7 часа в стаята влезе сестра, която тикаше креватче.
Остави го до леглото и каза че Алекс ще се събуди до половин час. Все пак трябваше да си поспи, измори се от раждането.
Г. Т. Александра
Събудих се в стая, огледах се и имаше балони. До мен имаше греватче, но Кристиян беше седнал на стол и държеше дъщеря ни. Държеше я и се радваше. Гледах и им се наслаждавам. След малко Кристиян ме погледна.
- Ти си се събудила.
- Да, дай да я взема сигурни си я държал доста.
- Не преди около 15 минути се събуди.
Надигнах се и я поех. Погледнах я. Беше одрала кожата на Кристиян. За което се радвам. Очите и бяха смесица от наште.
- Аз ще изляза навън да говоря с другите.
- Ок.
Кристиян излезе а аз започнах да се любувам на дъщеря ни. След около 5 минути се върна.
- Сега ще дойдат. А наште утре ще пътуват от България.
- Добре.
Кристиан дойде и му направих място седна на края на леглото. Говорих ме си и той държа дъщеря ни. След около час дойдоха Александър, Адриана, Марио и Джулия.
- Честито, да ви е, да ви радва много.
Брат ми дойде и ме целуна по бузата, след което Александър. Взеха бебето и започнаха да я гледат.
- Скъпа, как си?
Адриана и Джулия дойдохадо мен.
- Супер. Обаче раждането беше ужасно.
- няма нищо, все пак излезе нещо прекрасно.
Джулия стана и отиде при момчетата като взе бебето.
- Е как се казва племенницата ни?
- ЕМИЛИЯ.
- Прекрасно име, подхожда за нея.
Седяха около два часа и после си тръгнаха. Към 1 часа Кристиян се прибра да ни вземе дрехи. През това време сестрата дойде и ми обясни как да кърмя. Преспах Емилия и я оставих в креватчето и. Аз също се унасех в сън. Като се Наспах, Кристиян дойде и се преоблякох. После ядох, нахраних емили и я оставих да си спинка. По късно и ние заспахме.

НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН

Събудих се от бебешки плач, Отворих очи и видях, че Крис се опитваше да успокои дъщеря си. Леко си затворих очите, обаче продължих да ги гледам. След по малко от 2 минути се успокои и заспа.
- Браво.
- Ти си будна.
- От почти 5 минути, гледах те, как успокояваше Емилия, исках да видя дали ще успеиш,но накрая успя браво.
- Е все пак съм и баща, сега да я оставим да си поспи, защото в 9 ще трябва да яде, а в 10 наште са тук и ще трябва да отида да ги взема от летището
- Ок.
Стана време и на храних емили. Гледах нещо на телефона когато в стаята влязох наште.
- Дъще как си?
- Супер. До мен дойде и майката на крис.
- Прекрасната ми снаха, честито да ви е, да имате още много деца, да се обичате вечно и да ви радват много.
- Блогадарим.
- Къде е внучка ни.
- Ето я.
Отидоха до нея и започнаха да и се радват.
- Прекрасна е.
- Благодаря.
- Как е кръстих те?
- Емилия.
От говорихме с Крис едновременно.
- Супер.
Много и се радваха. През другата част от деня дойдоха и останалите. В 10 часа заспахме защото утре ни изписват.

Момичето на Мафиота.Where stories live. Discover now