30 Глава

57 2 0

Г. Т. Мартин
От 4 дни нито съм чувал Стефания, нито ми е писала. Притеснявам се много, да не и се е случило нещо. Въртях се в леглото и ми хрумна да ида до фирмата на Алекс, нали работи там да проверя. Качих се в колата си и тръгнах. След половин час бях там и влязох.
- Извинете, познавате ли Стефания Иванова.
- Да, секретарка е на Госпожица Кирилова.
- А да знаете дали е на работа?
- Не, от 4 дни не е идвала.
-Ок.
Започнах още повече да се притеснявам. Къде ли е? Нямах си и на представа къде може да е отишла. Утях я няма, във холдинга я няма. Ами ако, не съм си мислил, че някога ще стигна до там, да искам помощ от Кристиян, но сега ми трябва. Нали има връзки в мафията, да я откриеме по бързо. Качих се в колата си и отпраших към фирмата му. Стигнах и слязох.
Качих се до офиса му.
- Господин Талев е в среща, ще свърши след около 10 минути.
- Ок.
Седнах на един стол до офиса му и за чаках. След малко се появи и той.
- Какво правиш тук?
-Може ли да поговорим?
- Влез.
Влезнахме и седнах на един фотьойл.
-Кажи сега.
- Трябва ми помощта ти. От 4 дни не мога да открия Стефания, и си мисля, че някой я е отвлякъл.
- И аз какво да направя.
- Ами нали имаш връзки с мафията и да ми помогнеш.
- Аз от 2 години нямам нищо общо с мафията.
- Но нали познаваш хора, моля те.
- Оф. Добре. Нещо подозрително, да си виждал в нея.
- Не, изведнъж изчезна.
- А някви хора да се са въртяли около нея.
-Ами не, всъщност. Май има един мъж.
-Кой?
- Ами той ходи и в твоята компания, беше миналата вечер в клуба.
- Кой?
- Ами дойде с Адриана и още един мъж.
- Приличаха ли си с Адриана?
- Да, имаха прилика.
- Стана ми ясно, брат и?
- Как се казва?
- Сенто. Хайде ставай ша идим да проверим утях.
- Знаеш ли къде живее?
- Да.
Излязохме.
- Качвай се в моята кола.
Качихме се в колата на Крис и тръгнахме. След половин час спряхме пред къщата. Почука на вратата, но никой не отвори. Отиде отзад и се върна.
- Няма никой, тръгвай.
- Защо ми говориш така?
- Моля?
- Ами исках да станиме приятели.
-А да станиме приятели. Ти си разбил сърцето на Александра, после най нагло идваш и искаш да си я върнеш, при условие, че знаеш, че сме гаджета.
- Виж тогава, не бях на себе си. Още я обичах. Сега вече не изпитвам нищо и съм я оставил, миналата вечер се сдобрихме. Искам и с теб, да се помирим. Не заслужавам приятелството ви, но.
- Айде ела.
Последва приятелска прегръдка.
- Сега да продължаваме да търсиме момичето.
- Сега къде.
- Ще идим до Адриана, тя знае или къде е брат и, или къде има къщи.
- Ок.
Качихме се и тръгнахме.

Момичето на Мафиота.Where stories live. Discover now