14 Глава

158 3 0

Събудих се, и се огледах . На пода имаше дрехи, а Кристиян беше си сложил ръката върху мен. Опитах се да я махна, но не се получи. Накрая просто заспах отново тъйкато беше неделя. Събудих се отново след час и половина и беше 10:30. Кристиян си гледаше нещо на телефона.
- Добро утро.
- Добро утро. Поспаланке.
- Не съм поспаланка. Преди час се събудих, ама ти си беше проснал ръката върху мен, и не можах да те събудя. И пак заспах.
- Не спах, правех се на заспал, и си сложих ръката, защото щеше да станеш, а исках още малко да ти се по радвам.
- Оле къв си бил, правел се на заспал. Ами ако бях ти махнала ръката и станах.
- Нямаше.
- Ша видиме тая работа. Какво ще правиш днеска?
- Зает съм.
- С какво.
- Ша бъда с едно момиче?
- Коя е тая?
- Една много красива, секси, привлекателна, забавна, сладка мацка.
- Коя е тая?
- Ти.
Така ша го играеме.
- Аз.
- Друга да виждаш в стаята.
- А къде ша ходим.
-Изненада.
- Айде кажи де.
- Няма. Ша потърпиш. Сега ставай да се оправяш, че скоро ша тръгваме.
- Ок.
Станах и влязох да си измия зъбите и лицето. След това си облякох черни дънки с тениска.
- Готова съм само да отида да кажа на момичетата, че няма да ни има до утре.
- Добре, ще те чакам в колата.
- Ок.
Отидох до стаята на Цветелина, където бяха всички. Като влезнах веднага затвориха лаптопа.
- Какво толкова скришно гледахте.
- Нищо. Кажи.
- Дойдох да ви кажа, че с Кристиян до утре няма да на има.
- О само двамата. Къде?
- Незнам изненада било.
- Добре, значи къщата е само наша.
- Да. Гледайте да не я преобърнете.
- Няма няма.
-Добре, аз ви оставям, че Крис ме чака в колата.
- Ок.
Излязох и се качих в колата. Много ми беше интересно къде отиваме. След 20 минути излизахме вече от Лас Вегас.
- Кристияне ще ми кажеш ли къде отиваме.
Не ми отговори, а се усмихна. Пътувахме около час и половина докъто не спряхме пред една голяма къща. Слезе, дойде от моята страна взе ме на ръце и ме внесе на ръце.
- Кристияне ша ми обясниш ли какво става? И къде сме?
- Някъде където ще сме само ние двамата без никой друг.
Влезнахме в една спалня и ме метна на леглото. Застана върху мене и започна да ме целува.
- Ама тая къща твоя ли е? Да не влизаме в чужди къщи?
-Да моя е.
И продължи с действията си. Вече беше на косъм да влезе в мен когато вратата внезапно се отвори и вътре в летя.
- Таткоооо.
Сега загазихме.
- Александра какво правиш с този?
Набързо се облякохме и баща ми започна да вика.
- Александра ти нормална ли си, за това ли дойде във Вегас да се запознаеш с него и да спиш.
- Какво ти е направил толкова.
- Направил ми е много, и още сега си събираш нещата и се прибираш с мене в България.
- Каквооо? Няма да се прибирам.
- О да, ще се прибереш и то с първия самолет.
- Няма да стане. Не може постоянно да ми определяш какво да правя голяма съм и мога сама да си вземам решения.
- Избираш мен или него.
- Татко моля те не искам да избирам между вас.
- Избирай.
- Него. Обичам го.
- Значи избираш него тогава забрави, че съм ти баща.
- Татко, моля те.
Баща ми излезе от къщата, а аз се разплаках, а Кристиян ме прегърна.
- Недей да плачеш.
- Защо. Стана така?
- Не си виновна, успокой се, започна и да трепериш, стига си плакала, ще ти донеса вода, а ти се успокой малко.
Кристиян ми донесе вода и отпих малко.
- Не трябваше да става така, не трябваше да се влюбваме един в друг.
- Стига си говорила такива работи, даже съм благодарен, че ме срещна с такова мило и добро момиче като тебе.
- Благодаря ти, че си до мен.
- Няма за какво да ми благодариш, сега ела да легниш и да поспиш малко, за да се успокоиш.
- Добре.
Качих ме се горе и легнах. След това веднага заспах в прегръдките на Крис. Събудих се от миризмата на спагети. Видях, че е 17:30. Слезнах долу  и Кристиян правеше спагети без тениска.
- Мирише хубаво.
- Ти се събуди. Не трябваше да ставаш.
- Гаджето ми прави ядене, което мирише невероятно, аз да не стана.
- По добре ли си?
- Да.
- След малко е готово. Сядай аз, ще го донеса.
- Искаш ли помощ.
- Не.
Отидох и седнах на масата. След малко дойде и Крис. Седнахме да ядем. Към 20:25  Седнахме да гледаме филм, на който по средата ми се доспа и заспах.
НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН
Събудих се в стаята, явно Кристиян ме е пренесъл. Видях, че е 07:30. И реших да го събудя, ще неще сме на работа.
С големи усилия го сабудих. И си тръгнахме. Оставиме вкъщи да се преоблека, а той отиде направо във фирмата. Преоблякох се в работни дрехи и излязох. След половин час бях в холдинга. Отидох на една среща, а после в офиса. Подписвах документи, когато телефона ми звънна. Беше непознат.
- Да.
- Вие ли сте Приятелката на Кристиян. Талев.
- Да. Аз съм.
- Вашия приятел беше прострелян и в момента е в операция.
- Моляя.
Как така. Прострелян. Едва не препаднах, веднага излязох от офиса със сълзи на очите. Карах към болницата със 300 но неме интересуваш. Накрая пристигнах и влязох.
- Извинете, в коя операционна е Кристиян Талев.
- На четвъртия етаж в края на коридора.
Затърчах се натам. Стигнах до там, но никой не излизаше. След малко се появиха момичетата и брат ми.
- Алекс добре ли си?
- Не. Седя тука от половин час и никой не излиза.
- Успокой се.
След 10 минути на бегом в операционната влязоха още 2 гекари.
- Защо, влязоха. Нищо не казват, нещо е станало.
Изведнъж един доктор излезе.
- Как е?
- Трябва ни човек който да даде кръв до 2 часа, иначе умира.
При това едва не причаднах. След час влзоха с кръв и дано се управи. Чакахме още 2 часа, когато изведнъж един мъж не дойде до нас.
- Кой си ти?
- Александър Талев. Брат съм на Кристиян Талев.
- Приятно ми е аз съм приятелка та му.
- Да знам. Тука ли е операционната.
- Да. Чакаме от два часа ама никой не излиза.
Точно тогава излезе доктор.
- Какво стана? Добре ли е?
-  Да добре е, само трябва да си почива следвите 2 седмици. Коя от вас е Александра?
- Аз. Защо?
- Не спира да бълнува вашето име влезте при него.
- Добре.
Много се зарадвах, че ме пуснаха. Точно преди да вляза. Брат му ме попита.
- Алекс може ли след това и аз да вляза да го видя?
- Да естествено може.
Тогава влязох.

ГЛЕДНА ТОЧКА НА АДРИАНА

Брата на Кристиян си го бива. Мускули има. Ето:

 Ето:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Докъто стоях на един стол, изведнъж един мъжки глас се обади

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


Докъто стоях на един стол, изведнъж един мъжки глас се обади.
- Искаш ли кафе?
- Може.
- Взе ми това.
- Благодаря.
- Как се казваш?
- Адриана.
- хубаво име, като тебе.
Малко се изчервих, но се осъзнах.

ГЛЕДНА ТОЧКА НА АЛЕКСАНДРА.

Влязох и придърпах един стол и седнах до него.
- Боли ли те?
- Малко, но като те видях ми мина.
- Аз действам като хапче.
- Ем.
- Ние може ме още много да си при казваме. Ама отвън има човек който иска да те види.
- Кой е тва?
- Ща видиш.
Излязох и викнах брат му и той влезе.
- Вие се прибирайте, аз ще остана.
- Добре.
След 20 мунити и той излезе и си тръгна. Аз влязох и седнах до него.
- Айде прибирай се и ти, да си починеш.
- А не, оставам тука.
- Добре.
После заспах на стола.

Момичето на Мафиота.Where stories live. Discover now