ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Start from the beginning

   И така няколко часа по-късно, паркирах колата пред къщата на семейството ми заедно със Сибел и Анджел. Любимата ми до последно настояваше, че това ще е някакъв пълен кошмар и искаше да го отложим, но аз я окуражих. Не биваше да оставя на страховете да я контролират. Очевидно сестра ѝ се беше променила. Държеше се съвсем възпитано и звучеше искрено в намеренията си да се сближи с Анджел. Поне аз наистина се надявах да е така, защото това само щеше да ѝ повлияе лошо.
   Вечерята мина добре. Родителите ми бяха доволни да се запознаят със Сибел. Тя определено знаеше как да омайва хората и вече беше успяла да се хареса на майка ми. А, това наистина си е предизвикателство. На брат ми, от друга страна, никак не му допадаше. Според него, в Сибел имаше нещо гнило – така се изрази, но се чудех дали е възможно да говори така, защото го привлича? Не знам какъв е неговият тип момичета, тъй като от целия този хаос не е останало време да говорим за това, или за каквото и да е друго, свързано с личния ни живот, но мисля, че е по-добре да не се забърква с нея. Мило момиче е, но прилича на такова, което би ти разбило сърцето само за нейно удоволствие.
   Както и да е. Сибел се държа прилично, но все пак на Анджел ѝ беше доста притеснено. Опитвах се да я държа разсеяна от тези мисли. Играех си с косата ѝ, държах ръката ѝ, а когато бяхме седнали задължително я притисках към себе си. Исках да знае, че не е сама, че не е нужно с всичко да се оправя сама. Аз съм до нея и никога не бих я изоставил.
   Прибрахме се доста късно и тъй като целия ден беше някакво шантаво приключение, исках единствено двамата с Анджел да се затворим в спалнята и да не мърдаме от там. Казахме „лека нощ” и двамата с нея влязохме в нашата стая, а Сибел в нейната.

- Днес, всичко мина добре, нали така? – попитах ангелчето си, тъй като се беше умълчала.
- Предполагам. – каза тя. – Все още очаквам, че всичко това ще се окаже просто постановка за поредната игра на Сибел. Не мога да се отърся от това чувство.
- Моля те, спри да мислиш така. Смятах, че си преодоляла това. Сибел е тук, за да се сдобрите. Не търси скрити замисли в това.
- Опитвам се, но не ти си живял осемнадесет години с нея. – изгледа ме страшно тя.
- Съжалявам, скъпа, няма да те притискам. Разбирам, че все още ѝ нямаш доверие, но с времето съм сигурен, че тя ще си го заслужи. Днес, например, видяхме, че може много добре да се разбира със семейството ми. Те я харесаха.
- И как няма? Цял живот чарът, който тя носи, ѝ отваря врати навсякъде. Чудя се как още не се е оженила за някой милионер, за да му вземе парите. – каза тя, а аз само наклоних глава.
- Май вече ти се скапа настроението? – попитах я.
- Не знам какво ми става. Във всичко виждам някакъв проблем. – въздъхна тя.
- Трябва ти почивка. Имаш нужда да спреш да мислиш за малко и да изпразниш съзнанието си. – Анджи ме погледна, а в очите ѝ се виждаше онова дяволито пламъче.
- Прав си, имам теб. – каза тя и започна да се съблича.
- Не те ли притеснява това, че сестра ти е в другата стая? – зачудих се.
- Не ми пука. Нека да слуша. – каза Анджел и се подсмихна. Бутна ме на леглото и започна да ме целува. Ето сега вече и на мен не ми пукаше.

Цитат от двадесет и пета глава!

Цитат от двадесет и пета глава!

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Summerlin(BG Fanfiction)Where stories live. Discover now