ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Start from the beginning

- Всичко наред ли е? – Анджел ме погледна и затвори снимката. Усмихна се, но аз виждах несигурността, която отново я беше завладяла.
- Да.
- Отново ли мислиш за родителите си и Сибел? – попитах, а тя сведе глава и въздъхна. – Красавице, недей. Те губят. Имат прекрасна дъщеря, но не го оценяват. Остави ги да живеят в заблуда. Очевидно тази илюзия им харесва. Нека обичат Сибел. Аз обичам теб. Това е важното.
- Прав си.
- Хайде, облечи се. Имам изненада за теб. – усмихнах се.
- Каква?
- Ще разбереш, но първо, трябва да съобщим на родителите ми. Приготви се, ще закусим някъде и ще се прибираме. – тя кимна положително и се изправи от леглото, увивайки чаршафа около тялото си, а аз останах загледан в нея, докато не се скри в банята.

                          ❤🔫❤🔫
   Имението беше притихнало. Всички се споглеждаха, не осъзнавайки това, което се случваше. Усещах, че Анджел беше нервна. Трепереше. Защо се притесняваше? Не се нуждаехме от нечие одобрение, за да бъдем щастливи. Това зависеше само от нас. Не от родителите ни, не от нещо друго. Само и единствено от нас. Пръстенът, който носеше, беше доказателство, че никога няма да се откажа от нея. Не мога. Внезапната идея да се оженим не беше особено внезапна. Мислех да го направя, когато настъпи подходящият момент. Затова бях подготвен. Диамантът, който носеше на пръста си, беше много по-ценен и символичен от онзи, който баща ми беше използвал за разменна монета.
   Шок и изненада. Това беше изписано по лицата на родителите ми. Единствено Джейсън се усмихваше. Защо? Защото знаеше. Той беше заклет ерген, но ми беше помогнал. Окуражи ме да го направя. Убеди ме, че не бива да се страхувам от реакцията на родителите ни. Бях на двадесет и осем. Можех да взимам решения. Управлявах Summerlin. Довериха ми се. Повериха ми го. Мисля, че бракът е нещо, с което няма да се затрудня. Особено, щом до себе си имам жена, която ме обича.

- Това… това е… неочаквано. – проговори баща ми. – Но… щом сте щастливи и… - започна, но госпожа Ирен го прекъсна.
- Това е абсурд. Знаете го. – защо ли очаквах друга реакция? Мама винаги е твърдяла, че съм любимият син, което обясняваше причината, че никога не харесваше момичетата, с които излизам.
- Не, напротив. – проговорих. – С Анджел взехме това решение. Заедно. Направихме го. Оженихме се. И искам да знаете, че в момента, не искам одобрение. Просто… съобщавам.
- Как… това е… недопустимо. Освен това, ще живеете другаде.
- Мамо, моля те. Приеми го. Анджел е моя съпруга. А, колкото до домът ни, наблизо е. Не се тревожи. – тя очевидно не успяваше да приеме новините, но щеше да свикне. Няма избор.
- Аз се радвам за теб. – намеси се Джейсън. – За разлика от мен, си открил щастието. А, и харесвам Анджел. Мисля, че е перфектна. Особено за теб.
- Благодаря, брат ми. – усмихнах се, оценявайки подкрепата му. Означаваше много.
- Е, Ирен, предполагам, че сме длъжни да приемем решението на сина си. Щом е избрал Анджел, ние не можем да се намесваме. Бъдеще щастливи. Поздравления. – татко се усмихна, а това беше рядкост.
- Мислите ли да имате деца?
- Да, но Джейсън, това не е нещо, което аз или Анджел ще обсъждаме с теб. – той се засмя, а аз извъртях очите си.
- Защо не ми каза? – Анджел ме попита тихо, засягайки темата за това, че се изнасяме от тук.
- Исках да е изненада. – усмихнах се. – Искаш ли да видиш новият ни дом?
- Разбира се. – радвах се, че всичко в личния ми живот, се нареждаше. Надявах се, че Анджел ще хареса това, което бях избрал. Винаги може да промени нещо, ако иска. Къщата имаше двор, разполагаше с три спални, две бани, всекидневна и кухня. Не беше огромно, но беше просторно. Беше близо, в Summerlin, винаги ще има охрана, така че… мисля, че ще се справим. Сега, трябваше да мисля само и единствено за нея. Нито за Делгадо, нито за проблемите, които може да създава в този момент.

Цитат от осемнадесета глава!

Цитат от осемнадесета глава!

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Summerlin(BG Fanfiction)Read this story for FREE!