Глава 41

47 15 15
                                    

~седмица мъки за Торд заради отвратителното нещо, което трябва да търпи, наречено 'влюбена двойка' и обикновени, скучни дни с разходки тук там по-късно~

- Том -

Тъкмо вечеряхме с Нанси в едно кафене и седнахме на една пейка. Постоянно гледаше телефона си и аз не можех да се сдържам повече. Все го зяпа с огромна усмивка, а с мен почти не разговаря. Това е една голяма граница, няма да поддържам връзка с телефоно-обсебен. Дръпнах го от ръцете и без да се замислям.

-Хей, какво правиш!? - тя извика към мен, а аз погледнах в екрана и.

-Почти никога не говориш с мен и зяпаш екрана на това устройство с огромна усмивка! Що за връзка смяташ, че е това! - извиках, светкайки го след, което усетих как животът ми се срути... Тя си пишеше с мъж! И не какво да е, използваха термини като 'зайче', 'скъпа' и всякакви подобни лиготии!

Погледнах я мрачно изпълнен с гняв и тъга.

-Мога да обясня! - тя го издърпа и ме погледна шокирано.

-Ако не ме обичаш, можеше ясно да ми го кажеш в лицето и да не ме измъчваш! Няма смисъл от тази фалшива връзка! - извиках, без да осъзнавам, че плача.

-Ти какво си помисли, че ще харесвам изрод като теб ли? Ти си нищо! Дори не знам как имаш толкова фенове, които те обичат! Не е ли ясно, че през цялото време те използвах, заради парите ти! Ха, задник! - бях шокиран от всяка дума. И как тя го каза все едно е нищо... Усетих сърцето ми да се разбива на хиляди парченца. Светът ми се срина за секунди.

-Умри, неблагодарницо... - изръмжах и избягах в сълзи. Нямах прикритие и някои фенове ме разпознаха, но оцениха личното ми пространство, за което им бях благодарен. Поне все още те ме обичат...

- Едд -

С Мат лежахме на леглото ми и той разказваше за забавни случки от живота му.

И двамата се стреснахме от силен трясък на входната врата, излязохме и видях братовчедка ми, почервеняла от ад. Какво пак се е случило, майна?

-Неблагодарница съм била, друг път... Това е просто бизнес - мърмореше под носа си, докато събираше вещите си. Каква драма пак се развива, нали всичко се нареди?

-Хей, Нан-

-Няма да говоря с никого повече, НАПУСКАМ ТОВА МЯСТО И НЯМА ДА СЕ ВЪРНА! - тя извика, колкото и глас държи.

Е, кой съм аз да я спирам? Просто се чувствам щастлив, никой не може да ме задържа в мола цели четири часа почти всеки ден и то против волята ми далеч от Ринго! И също от разбиването на красивият ми кораб, който чакам да отплава още от преди около осем години!

-Хмм, Мат, мисля да се приберем в стаята отново - изшептях и той кимна, след което я оставихме да кряка на въздуха като патица. Това ли било момиче под силата на емоциите ù?

Честно не ме интересува какво се е случило, просто искам да лежа, да галя Ринго, да пия кола и да се гушкам с Мат. Гати скандалите, братчед...

😅 Disgust in Gucci, like the chapter picture says...

Reunion || TomTord [bulgarian]Where stories live. Discover now