Глава 8: Баничка

73 14 2
                                                  

- Джънгкук -

Времето отминаваше бавно, но не прекалено. Колкото и мил да е този демон и колкото и искам да остана изгарям от желание да се върна у дома. Липсва ми да играя с онези тримата, липсва ми да експериментираме разни работи с Джин... Липсва ми и да играя с Техюнг...

В момента уча 'майстор готвача' Джимин, как се използва нож. Мисля, че накрая ще приключа на печката, готвейки сам за себе си.

-Така добре ли е? - той ме попита, демонстрирайки наученото досега.

-Перфектно! Учиш се по-бързо от мен! - засмях се. Ами в крайна сметка говорих истината.

-Нали, вие ангелите сте прекалено честни, така че не го взимам за сърказъм - той подло се усмихна.

-Хей, това, че съм ангел не означава, че не мога да се шегувам! Вярно в момента говоря истината, но е обидно - намръщих му се.

-Ау, колко си сладък дори и ядосан - той се усмихна и стисна бузите ми.

-Не съм бебе! - измрънках, което го накара да се засмее доста силно - Не е смешно...

-Казах едно нещо! Ще готвим ли или не? - Русото демонче ме зяпна.

-Разбира се, че ще - казах, сдържайки сълзите ми, причинени от смеха.

След известно време 'кухненска борба' успяхме да направим все нещо. Отделихме малко от тавата в две чинийки и седнахме на масата. Беше ме страх да го опитам, понеже видът му е съвсем различен от книгата с рецепти. Е шанс...

Бавно доближих парче с лек страх дали няма да се окаже отвратително, но всъщност беше изумително!

-Мммм... - издавах звуци от удоволствие. Винаги правех така, когато опитам нещо различно... Дори не знам защо, идва ми отвътре.

Погледнах към Джимин, който беше леко зачервен. Дали не е гореща баницата или е просто заради ада (жегата). Може и да е от кожата му, но по някаква причина съвсем ясно помня, че тя беше сто-пъти по-светла от колкото попринцип трябва да е. Не, че знам как изглеждат демоните/дяволите, но доколкото съм чувал те имат червеникаво-кафява кожа поради температурите и деенкато им.

Както го гледах любопитно ми хрумна гениалната идея да го попитам. Няма да стоя и да се чудя, не съм толкова скрит човек.

-Защо кожата ти е толкова светла? - зададох въпроса, леко плах.

-Честно казано, нямам идея. Родил съм се така. Знам, че не е типично за демон, дори нямам черни очи, както и братята ми. Би трябвало да съм по-тъмен, същото важи и за косата ми. Но аз разбира се нямам против, нали съм красив? - той ме гледаше мазно. Някой е самовлюбен, а?

-Хмм... Като каза не е типично, и че другите изглеждат различно, защо не съм виждал никого? - зададох още един въпрос.

-Ти изобщо чел ли си правилата? Забранено е изобщо да си тук, радвай се, че не съм издал на никой. Не че и искам ама от теб зависи - хюнг отговори.

-Разбира се, че не искам подобно нещо да се случи. Няма да прекарам живота си като демон, пък и дори не съм идвам нарочно! Беше инцидент - казах.

-Искаш да ми обещаеш едно нещо... - той промърмори.

-Да какво има? - вдигнах поглед от чинията си, тъкмо ядейки.

-Може ли да се върнеш отново някой път?

#HappyJ-hopeDay

Два свята// JikookWhere stories live. Discover now