Глава 6: Късмет или не

70 15 0
                                                  

- Джънгкук -

Демонът чието име все още не знаех ме водеше в малка колиба или нещо от този род, но още щом влязох съдейки по облеклото му той не живее тук. Но имах куража да го попитам.

-Знам че това е глупав въпрос, но... Тук ли живеете? - попитах колкото се може по-учтиво.

-Разбира се, че не. Тук не живее никой, но трябваше да те заведа на безопасно място все пак. Не може да се показваш на всички като "О, я виж ангел насред ада" - той ме погледна в очите. Какво му има, защо винаги прави зрителен контакт?

-О, благодаря предполагам - казах. Имаше старо легло и веднага след като седнах изтенах от болка.

-Също, не ми говори на 'Ви', да предположим, че си приятел на когото помагам. Аз съм Парк Джимин, но ми казвай само Джимин.

-Добре... Аз съм Джеон Джънгкук, но ми казват Кук само Джънгкук, и да... - едва прошепнах. Току-що почнах да нарушавам все повече правила.

-Хмм... Положението не е надобре, ще се наложи около три дена лекуване - каза той оглеждайки крилата ми.

-Но това е много! Какво ще си помислят приятелите ми? Дано не се усетят, че съм в ада... - погледнах надолу.

-Хей, казваш го все едно е лошо нещо - той ме вдигна с пръст и отново се гледахме, но бяхме наблизо. Аз веднага пляснах ръката му.

-Съжалявам - измърморих.

-Явно си твърде мил, аз дори не го усетих - изсмя се той.

-Да, да смей се - разсърдиха му се. Стоя в изолирана мрачна стая с демон. LoL.

-Ще ми позволиш ли да ги докосна? - попита той.

-А, какво? Да докоснеш кое? - обърнах се объркано.

-Крилата, мога ли да ти докосна крилата? - попита отново.

-Ами не виждам проблем какъв въпрос би трябвало да е това? - все още бях объркан.

Той само се загледа в мен след което се засмя.

-Какво толкова? - Джимин вече се зачервяваше от смях.

-Нищо... Нищо! - каза той през смеха.

Млъкна и остана само с усмивка, но някак странна.

-Затвори очи - каза той. Аз му се подчиних.

-А-АА... ЪЪХ - изтенах от болка. Дали е питал понеже са ранени? Е не знам, сигурно.

Отворих очи след като той спря да ги преглежда или каквото там. Ами лицето му беше ярко червено и бе изпотен. Не знам защо, имам толкова много въпроси.

-Ще ги п-превържа - той гледаше като застрелян.

Аз просто пъшках от огромната нанесена болка, но успях да кимна. След малко той се върна с нещо като парцали които бяха чисто бели.

-Това беше единственото, което намерих.

Погледнах го опитвайки се да се усмихна, за да му покажа, чe всичко е наред.

~Малко по-късно~

-По-добре ли си? - попита Джимин.

-Д-да... - отговорих.

-Искаш ли да разкажем малко за себе си? - зададе друг въпрос. Не знам, против правилата е, но вече наруших доста, така че какво по-лошо може да се случи днес?

-Добре. Аз ще започна... Както казах аз съм Джеон Джънгкук, на 20. Обичам да играя земни игри, да пея и рисувам най-много. Имам двама братя и един братовчед. Попринцип не четем или учим изобщо, просто подскачаме напред назад. Това е всичко... - погледнах към него. Изглежда бе заинтересован.

Два свята// JikookWhere stories live. Discover now