Two Worlds || Jikook [DISCONTINUED]

Глава 1: Един Ангел

- Джънгкук -

  Стоях в снежнобяла, направена от облак стая. Когато навърших една година чичо Господ отреди, че съм ангел. На десетгодишна възраст ме запознаха с правилата между двата свята. Първоначално бях объркан, как може да избират какъв си, дори и да не си направил нищо, за да се докажеш.

  Жената, която ме гледаше първата година ми бе дала приказка за краля на демоните. Аз я пазех, защото знаех, че ми е забранено да знам каквото и да е за "грешниците", но бях заинтересован. Тази приказка се бе пренаписала с нови данни преди 5 години, но никога повече не се смени.

  Ако се окажеш демон в бъдеще, ще трябва да знаеш някои неща за своя крал. Не знаем името му, но той не изглеждаше така лошо като останалите демони. Имаше необичайна руса коса, която понакога от самосебе си розовееше. Лицето му е голямо, сладко и бузесто. Би трябвало да е две години по-голям от теб. Надявам се да се сприятелите, изглежда, че от него ще стане приятен човек. Характера му е прекрасен - сам ще го разбереш. Говори се, че има двама най-близки приятели, малко по-големи от него. Това е всичката информация, която мога да ти предам. Да растеш здраво и смело!

-Любов от твоята "мама".

  Пазех го в бюрото си, където никой не смееше да бръкне.

  Наистина искам да знам, кой е той, но нямам възможността. Против правилата е... Изпитвам смесени емоции винаги, когато го прочета. Дори и да мога да отида в долното царство понеже съм принц и никой не ме наблюдава, не искам да рискувам. Казват, че мястото там долу е мрачно и страховито. Но все още се чудя защо не можем да знаем поне имената им.

  Държах бележката в ръцете си известно време, гледайки я, след което я прибрах. Не мога да стоя така по цял ден.

  Животът ми както е забавен, така и безкраен. Мога да направя всичко, която пожелая и не се нуждая от особено образование!

  Имам двама по-големи братя, дори и да нямахме еднакви фамилии.

  Ким Техюнг бе с две години по-голям от мен. Той е ангелът, с когото прекарвам почит всичкото си време. Най вече играем видео игри, докато се скапем. Обичаме да играем на истина или предизвикателство често. Той знае всичките ми тайни, освен бележката за демона. За нея никой не знае. С ТаеТае това е прякорът, който му дадох често досаждаме на хората и продавачите в магазина. Винаги забравяхме какво точно трябва да вземем и тичахме до вкъщи, за да проверим.

  Другият ми брат Ким Сеокджин беше на 26 - с пет години по-голям от мен и с три от Тае. С него обичахме да готвим дори и да можехме да щракнем с пръсти за готово ястие, но готвенето е по забавен начин - винаги можеш да взривиш кухнята или да експериментираш с нови рецепти. Той разказваше много шеги, които е чувал от същите "мама" и "татко" като моите, а аз едва не се насирах от смях, дори и чудейки се, кое по-точно трябва да е смешното в тях.

  Общо-взето всичко беше прекрасно. Имах мечти и бях свободно дете... много мечти.