In love with my nanny | Влюбен в бавачката си |

Тя е поредната кучка жадна за внимание.

Гледната точка на Лина :

Май трябва да послушам Лео. Все пак той ги познава от повече време. Отидох до стаята му, за да чуя какво има да ми каже.

- Може ли да поговорим?

- Не благодаря. Махай се. - каза той и отново не ме погледна в очите. Все пак влезнах и седнах на леглото.

- Важно е да чуя какво мислиш.

- Чу какво мисля. Ако искаш да знаеш още нещо погледни стената със спомени.

Обърнах се към въпросната стена и там където беше моята снимка сега нямаше нищо.

- Значи вече не си влюбен в мен? - попитах го аз.

- Да. Доволна ли си? - узъби се той злобно и се обърка към мен.

- Не. Тъкмо започнах да те харесвам. - излъгах го , а той се засмя силно.

- И за тва ли каза на Джимин, че съм нещастно копеле което няма шанс с теб?

- Чул си ни?

- Да. Как се чувстваш сега?

- Тъпо. Оф много съм зле. - хванах се за челото от неудобство.

- И аз така мисля. Изяснихме ли се? - каза самодоволно той и пак се обърна към компютъра.

- Не. Не искам да ми се сърдиш.

- И аз не исках да повярвам, че ти си поредната кучка жадна за внимание, но трябва да приемем истината.

- Не съм поред...

- Напротив, Лина. Ако беше такава за каквато те мислех нямаше да си загубиш ума при първия известен принц.

- Защо не харесваш Джимин?

- Защото всички много го прехвалват и го мислят за някъв супер готин и умен, а всъщност е повърхностен материалист. - каза той превъзбудено. Накара ме да се замисля и наистина беше прав.

- Може би имаш право.

- Късно е вече. След дъжд качулка. Както искаш му кажи. Просто няма да е както преди.

- Искаш ли да напусна работа?

- Не. Ясно ми е, че ти трябват пари така, че недей.

- Лео... - опитах се да довърша изречението, но не успях да намеря думите с които да му кажа колко много съжалявам.

- Кажи Лина.

- Не искам да ми се сърдиш.

- Значи искаш да съм луд по тебе, за да се хвалиш, че Смит те харесва, а ти му се правиш на недостъпна?

- Не. Искам да сме... Не знам... Приятели?

- Окей приятели сме и сега ще си тръгнеш ли?

-  Добре. Чао за сега. Утре сам отививай на училище. Няма да мога да ти направя и закуска. Чао. - казах ядосано аз и излезнах от стаята му като не забравих да трясна вратата, за да му демонстрирам яростта си.

Тръгнах към спирката и през цялото време мислих за Лео. Май... Май и аз го харесвам. Трябва да му кажа. Той обаче няма да ми повярва....Тогава ще се наложи да се държа тъпо с Джимин.

Ами да разбира се... Утре на партито на Лео. Утре ми е последният ден в който работя за семейство Смит за тази седмица така, че трябва да кажа на Лео, че наистина го харесвам.

Hei hora 🖐🏼 tova e poslednata galva za tazi godina. Pojelavam vi vsichko nai-hubavo prez novata 2019g. Blagodarq vi za vsichko ❤❤❤