ГЛАВА ПЕТА

Start from the beginning
                                    

- Анджел, ще стоиш тук! Ясен ли съм!? Няма да излезеш от тази стая, докато аз не кажа! Отлично знам какво да направя. - побързах да изляза и затворих вратата. Заключих я и взех ключа със себе си. Прибрах го на сигурно в джоба си, а когато се завъртях на другата страна, се срещнах с няколко учудени погледи. Анджел блъскаше по вратата, крещейки да я пусна. Нямаше да го направя. Нямаше. Обичах я. Ако отворя тази врата, все едно я излагам на опасност. Все едно казвам на Флин да я нарани, за да унищожи мен.
- Джъстин, това момиче... - мама започна, но нямах силите да се разправям и с нея в този момент.
- Мамо, не сега. - тя замлъкна. - Доминик, ела. - видях момчето, което бях спасил в квартала онзи ден. Заради това, че пребих човек на Делгадо, можеше да пострада любимото ми момиче. - Виж, тази врата не се отваря. - започнах. - Тя не излиза, ти не влизаш. - той кимна положително, а аз набързо му връчих ключа. Не ми се рискуваше да го изгубя.
- Татко, обади се на Стан и Арън. Трябва да говорим.
- Сега ли? Минава два сутринта.
- Татко, и пет да минава, не ме интересува. Обади им се. - той извади телефона си, а аз слязох в кабинета. Чакаше ни дълъг разговор. Трябваше да измисля начин, по който да изкарам престрелката през носа на Флин. Ако Анджел беше умряла, щеше да ме боли. Много. А, сега искам той да разбере каква болка щях да изпитвам аз, ако нещо се беше случило с нея. Делгадо не обича. Няма жена, няма деца, но е влюбен до смърт в парите, които получава от безценните си наркотици. И ще го ударя именно по това негово слабо място.

❤🔫❤🔫
- Джъстин, сигурен ли си за това? - Арън ме попита. Очевидно изпитваха съмнения относно плана, който бях съставил. - Това ще разгневи Делгадо. Виж, щом е изложил онова момиче на опасност само защото си ступал един от хората му, представи си какво ще направи, ако му провалиш доставката.
- Не съм искал разрешението ти, нали? - той кимна положително. - Повикахте ме тук, молейки за помощ. Тогава... ще ме слушате.
- И от какво ще се нуждае Ваше Величество? - не вярвах, че Блейк придоби смелост и си отвори устата.
- Не се нуждая от твоята помощ. - усмихнах се, а той въздъхна и млъкна. - Стан, разполагаме ли с C4? - обърнах се към баща му.
- Да. Колко килограма искаш?
- Около стотина грама. - отвърнах. - Не много. Достатъчно, за да разчистя камионът на онзи.
- Сине, не избързваш ли? Делгадо е опасен. Наистина може да се разгневи. Това означава война, разбираш ли? Рискуваме да започнем нещо, което може да доведе до смъртта на близките ни. Нима искаш да затрием семейството си? Ами, момичето...
- Анджел.
- Какво?
- Момичето. Казва се Анджел. Това е приятелката ми. Татко, искам да знаеш, че я обичам повече от всичко. Повече от теб, повече от мама, повече от Джейсън, повече от всички вас в тази стая. - гледаха ме с втренчени погледи. Очевидно не можеха да повярват на това, което чуват. - Последното нещо, което бих искал е някой да й навреди. Няма да предприема нещо, което да застрашава живота й. Щом тя е добре, значи и вие ще сте добре. Приключихме ли с темата? Решил съм го. Ще го направя.
- А, как ще действаме? - полюбопитства Ноа. - Как ще прикрепим бомбата за камиона?
- Трябва да сме петима. Камионът ще потегли утре вечер. Когато излезе от квартала и стигне до кръстовището, Арън ще го спре и ще замотае шофьора. Ние вече ще бъдем на мястото. През това време, Блейк и ти ще отворите задните врати, където е стоката. Стан ще прикрепи бомбата, а когато всичко е готово и сте в безопасност, аз ще натисна копчето. Ще вдигнем всичко във въздуха, а после... лично ще проведа един разговор с Делгадо.
- Ще се получи. Определено. - всички се съгласиха с това, което бях намислил. Но, колкото и да отричам, плачът и сълзите, които Анджел отново проливаше заради мен, ме измъчваха. Знаех, че не мога да я държа заключена, докато не унищожа Флин. Трябваше да направя нещо. Утре, това ще е първата ми задача. Трябва да й обясня и да я уверя, че я обичам. Трябва да разбере, че това е единственото място в Лас Вегас, където никой няма да успее да се доближи до нея. Има хора около цялата къща и в околността. Като крепост е. Не исках подобен живот за нас, но нямах избор. Баща ми се нуждаеше от мен и въпреки любовта ми към Анджел и омразата към Summerlin, се чувствах задължен да направя нещо. Може би щях да разпаля война, може би щях да накарам Флин да се разкара от тук? Нямам представа. Каквото и да се случи, трябва да знам, че близките ми са защитени. Няма да позволя съдбата на Джейк да застигне някой друг. За нищо на света.

Цитат от глава шеста!

Цитат от глава шеста!

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Summerlin(BG Fanfiction)Where stories live. Discover now